Мадона, Бьорк, Стинг, от елитния New Yorker до популисткия Daily Mail - всички подкрепят руската феминистка група Pussy Riot. Това не попречи на съда в Русия да ги осъди на 2 години затвор за хулиганство. Международните медии обаче превърнаха случая в доста неудобен за Кремъл.

Има обаче нещо в западната подкрепа за феминистките, което ни кара да се чувстваме неудобно, пише Вадим Накитин, автор в New York Times.

Философията, активизмът и дори музиката на въпросната група Pussy Riot бързо останаха на заден план. На преден бе това колко удобно тя може да се използва, за да се дискредитира един от големите геополитически врагове на САЩ.

20 години след Студената война има опасност отново „дисидентите-интелектулаци“ да станат оръжия в ръцете на анти-руснаците.

През 70-те години САЩ и техните съюзници не се интересуваха много от това кои точно са дисидентите-интелектуалци и ги подкрепяха, независимо какво казваха, стига то да е срещу Кремъл. Мнозина американци „подкрепяха“ Александър Солженицин без дори да са чели книгите му, когато той говореше срещу Съветския съюз, а после бяха шокирани и дори се чувстваха предадени, когато той започна да критикува новата си родина. Ама нали той беше на наша страна, си казваха те?

Да се използват дисиденти, за да се трупат точки срещу Русия, е като да си вземеш тигър за домашен любимец – никога не знаеш кога той ще се обърне срещу ръката, която го храни.

Колко от феновете на Pussy Riot одобряват и изобщо са гледали тяхната „пънк молитва“ в църквата или изявата на една от тях - Надежда Толконникова през 2008 година, когато тя участва гола и в напреднала бременност в оргия в музей. Тогава този „протест“ бе подготвен от радикалната групировка Война. Преди изявата в музея, групата бе запалила полицейска кола и снима скандални голи снимки на моста Санкт Петербург.

Подобни дейности ще ви вкарат в ареста във всяка държава, а не само в Русия. Обаче при Pussy Riot и Война имаме пълния пакет – не само протест, но протест, който е забавен, в името на демокрацията и е анти-Путин, плюс малко феминизъм и провокации.

Освен, ако по принцип одобрявате такива неща (а се съмнявам, че 99% от защитаващите Pussy Riot мейнстрийм медииги одобряват), то това да заставате на тяхна страна сега (когато е безопасно и правителството определено не постъпва правилно) си е чист опортюнизъм. А също както и по времето на Студената война, такава половинчата подкрепа на руските дисиденти (без напълно ангажиране с техните идеи) е лицемерна.

Бившият съветски дисидент и сегашен опонент на Путин Едуард Лимонов, знае много добре това. Изгонен от Съветския съюз, той пристига в Ню Йорк, където всички го посрещат радушно, като някакъв трофей в Студената война. Той обаче скоро разбира, че единственото, в което САЩ го подкрепят, е анти-комунизма. В момента, в който той си позволи да критикува някои неща в САЩ, той веднага се оказа нежелан. Тогава той заключи, че „ФБР запушва устите на американските радикалисти по същи начин, по който КГБ запушва устите на тези в Съветския съюз“.

Западът трябва да разбере, че Pussy Riot не са само против Путин. Те искат да се махне не само Путин, а да се махнат патриархалната система, капитализма, религията, общоприетите морални норми, неравенството и цялата държавна система в сегашния й вид. Нека да ги подкрепят само тези, които са зад тях на 100% във всичко, завършва статията си за New York Times Вадим Никитин.