Първите снимки в света са направени в края на 1820-те години, като през останалата част на века те се превръщат в практически инструмент, художествена форма и социална дейност.

Но въпреки че няколко усмивки могат да бъдат намерени в ранните години на фотографията, едва през 1920-те и 30-те години тази човешка гримаса се превръща в стандартен израз на снимките.

Защо в началото никой не се усмихва срещу фотографа и какво се променя след това?

Един от възможните отговори е дентален. Част от експертите смятат, че причината за липсата на усмивки в ранната фотография са развалени зъби.

Друго често срещано обяснение за липсата на усмивки на фотографиите от 19 век е, че тъй като заснемането им отнема много дълго време, повечето хора не са били в състояние да се усмихват през целия период.

Противниците на тази тема посочват обаче, че още дълго, след като технологията позволява да се правят моментални снимки, на тях не се появяват усмивки.

Според експертите в миналото усмивката пред камерата не е била инстинктивна реакция – такава, каквато е днес.

Една от по-дълбоките причини за липсата на тази гримаса на ранните фотоси е, че фотографията се води от вече съществуващите портрети в живописта. Например на иконите светците могат да се нарисуват с бледи усмивки, по-широките усмивки обаче са свързвани с лудост, разврат, пиянство - всякакви подобни състояния, които не са особено благоприлични.

При студийните фотографи от висок клас пък се създава елегантна обстановка, на която подхождат улегналите изрази на лицето, които са ни толкова познати от правените през 19 век снимки.

В началото фотографията е била изкуство за богатите. С течение на времето до нея достъп получава все по-широк кръг от хора, което води и до разширяване на обхвата на приемливите изражения на лицето.