Запасяването с тоалетна хартия покрай пандемията от коронавирус принуди някои магазини да ограничават количествата, които продават.

От CNBC разговаряха с психолози, за да разберат защо нашите мозъци ни карат да пазаруваме панически, дори и след като властите ни уверяват, че няма необходимост това да се прави.

Според Пол Марсдън от Университета по изкуствата в Лондон, краткият отговор се крие в психологията на “шопинг терапията”, при която пазаруваме, за да се справяме с емоционалното си състояние.

“Тук става въпрос за ‘връщането на контрола’ в свят, в който човек чувства, че е извън контрол,” казва той. “По-общо погледнато, паническото пазаруване задоволява нашите три фундаментални психологични нужди.”

Те са самостоятелност, или необходимост от контрол, свързаност и компетентност, която се постига, когато дадена покупка кара човек да смята, че е “пазарува умно.”

Страхът е заразен

Според Сандер ван дер Линден, асистент преподавател по социална психология в Кеймбриджкия университет, има както общи, така и конкретни за коронавируса фактори.

“В САЩ хората получават противоречиви послания от Центровете за контрол и превенция на заболяванията и от администрацията на президента Доналд Тръмп,” казва той. “Когато една организация казва, че е спешно, а друга, че всичко е под контрол, това кара хората да се притесняват.”

По-общо казано, тук се намесва феноменът “разпространяване на страха”, според ван дер Линден.

“Когато хората са стресирани, те не мислят рационално, а гледат какво правят другите. Ако другите се запасяват, това ви кара да правите същото,” казва той. “Хората виждат снимки на празни рафтове в магазините и независимо дали е разумно, това им изпраща сигнал, че точно това трябва да се прави.”

“Понякога в социалното познание може да има много стойност — от еволюционна гледна точка, когато не знаем какво да правим, гледаме от другите,” добавя той. “Ако сте в джунглата и някои отскочи настрани да се предпази от змия, вие автоматично правите същото. Понякога обаче това нещо се изкривява и ви се казва да правите нещо, което не е правилното.”

Продажбите на дезинфектанти за ръце и сапуни скачат по света след разпространението на коронавируса, но потребителите се запасяват и с един малко изненадващ продукт – тоалетна хартия. Според Димитриос Циврикос, преподавател в Унивърсити Колидж Лондон, тоалетната хартия се е превърнала в “икона” на масовата паника.

“Във времена на несигурност хората влизат в паничаска зона, която ги кара да детства неразумно и напълно невротично,” казва той.

“Когато влезете в супермаркета, вие търсите стойност и големи количества,” добавя той, отбелязвайки, че хората биват привлечени от големите пакети с тоалетна хартия, когато търсят начин да си върнат усещането за контрол.

Цивирикос, подобно на ван дер Линден, казва, че липсата на ясни послания от страна на властите подхранва паниката.

“Обществото получава двусмислени съвети от правителството и от търговците,” казва той. “Затова хората купуват масово. Аз обвинявам системата за това, че няма единен глас какво би трябвало да правим.”

Според Питър Мъри, член на Американската асоциация на психолозите, познавателните и емоционалните реакции са двата основни фактора, които влияят на нашите решения в ситуации като тази с коронавируса.

“В този случай ние имаме склонност да преувеличаваме нещата, които са се случили наскоро и са още ясно в съзнанието ни,” обяснява той. “Когато има самолетна катастрофа, хората не летят, когато има нападение от акула, хората мислят, че всички акули са убийци. Този процес ни кара да мислим, че каквото и да се случва сега, то е сходно на нещо ужасно и ни кара да гледаме на него като на нещо катастрофално.”

В този случай, според Мъри, хората може би свързват коронавируса с предишна епидемия, като испанския грип от 1918 г., който убива около 50 млн. души по света.

“От емоционална гледна точка, отговорът е самоутвърждаването. В нашето съзнание ние знаем, че някой ден ще умрем и съзнанието приема това, като търси контрол,” казва Мъри.

“Страхът се преекспонира и съзнанието на хората трябва да реагира на тези чувства,” добавя той. “Необходимостта от самоутвърждаване се задейства и това ни кара да правим неразумни неща, като да купуваме тоалетна хартия за година напред. Това надделява над знанието, че няма нужда да правим това.”