Малцина знаят, че в концентрационните лагери не само са живели хора, но и ангорски зайци. Първите загивали от глад, а вторите - от преяждане.

Действието се развива веднага след войната - през 1945 г. Военният репортер от популярния американски вестник "Чикаго Трибюн" Сигрид Шулц се оказва на вилата на Хайнрих Химлер в Тегернзее. Шулц не може да пропусне възможността и решава да огледа добре дома.

Тя търси ту автобиографията на Хитлер, ту свидетелства за действията на нацистите против човечеството. Намира пухкав албум, ръчна изработка, направен от заешка кожа. Обозначен е с отличия на SS и надпис "Ангора".

В албума присъстват снимки на зайци. Точно 150 броя. Зверчетата били ласкаво държани в ръцете на весели арийски жени, гестаповци и страшно слаби хора в роби. На снимките се вижда как зайците хрупат сладко моркови и с удоволствие позират за снимка, изправени на задните си лапи.

На едната страница над снимката на няколко заека стои надпис: Бухевалд, Заксенхаузен, Дахау, Аушвиц и още десетки имена на лагери на смъртта.

И това не е всичко.

В албума присъстват описания. Малък заек, по-голям, най-голям. По всеки един от тях стоят цифри: 6500, 13 000, 25 000. Това означава, че през 1941 година зайците, живеещи в концентрационните лагери, са били 6500, а през 1942 - числото им нараства до 13 000. През 1943 г. зайците са били около 25 000 на брой.

На друга страница се виждат планове за обезпечаването на германската армия с дрехи от ангорска кожа. Пуловери - 12 100 бр, долни гащи - 13 100 бр, чорапи - 52 500 бр. Това е тайният проект на Химлер под название "Ангора".

Хайнрих Химлер, бивш агроном, обичал животните. Подобно на другите ръководители на Третия райх, той обожавал своята овчарка Блонди. Когато идва на власт през 1933 година, веднага пише закон в защита на малките братя.

Забранена е дисекцията на животни. Това било необходимо, за да бъде намалена болката, която животните изпитват.

През 1942 година в лагерите от Изток идват многобройни вагони, предназначени за превоз на животни. В тях обаче се намират хора. Край Сталинград убиват обикновени германски войници. Над градовете в Германия се сипят бомби. Но министърът на науката, възпитанието и народното образование Бернхард Руст се вълнува от друго.

Той изпраща на германските вузове циркуляр. В навечерието на настъпването на зимните студове Руст се вълнува от съдбата на морските свинчета, предназначени за медицински опити. Пише изрично да се избягват продължителните пътувания на зверчетата, в случай че се наложи да бъдат транспортирани.

Но да се върнем към зайчетата.

"Крал Хайнрих", както бил наричан Химлер, бил запознат с превъзходните качества на ангорската вълна.

Още през 17 в. отглеждането на ангорски зайци е бил обичаен германски отрасъл. Според отчетите в Германия през 30-те години на 20 в. официално са регистрирани от 65 до 100 развъдника за зайци.

С чиста германска педантичност Химлер решава да се възползва от възможността и да развъди изобилие от зайци. Така решава да се насочи към лагерите, тъй като там работна ръка бол.

Създадена е специална организация на развъдниците под название Reich Specialized Group. Предвидено е в пухкави дрехи да бъде облечен елитът на германската армия и чиновническата върхушка.

За зайците били отглеждани всевъзможни зеленчуци. Грижата за любимците се осъществявала в пълно съответствие с науката - просторни, чисти и отопляеми клетки, храна, приготвена по специална рецепта, най-добри ветеринарни грижи и много ласки.

През 2007 година в едно свое интервю за обществено радио изследователят на Холокоста Харолд Маркузе разказва как няколко гладни затворника са си позволили да изядат един от зайците. Те били разстреляни за постъпката си.

Всеки, който се отнасял с неуважение към зайчетата, бил наказван. И всичко това при знанието, че един ден зайците така или иначе ще бъдат убити, за да бъдат одрани.

Към днешна дата все още се знае малко за проекта "Ангора", но от това, което знаем, можем да заключим, че е бил неуспешен.

Когато везните се накланят към победа на другата страна, мечтата за ангорските зайци пропада.