Защо кихаме? От медицинска гледна точка причините са много и най-разнообразни – дразнене на носната лигавица от прах, козина, ярка светлина, настинка, алергия (например сенна хрема), рязка промяна на температурата.

Кихането помага за прочистването на носната кухина и белите дробове и е важен защитен механизъм на горните и долните дихателни пътища. То не винаги е симптом на заболяване.

Защо тогава имаме навика да пожелаваме „Наздраве“ всеки път, когато го чуем?

Всичко започва някъде около XV век, когато в голяма част от Европа върлува чумна епидемия и кихането се приема за предвестник на болестта. Затова, когато някой кихнел, хората призовавали божествата да му помогнат.

В някои култури пък се смятало, че кихането е знак за присъствието на зли сили наоколо, а в други – че то прогонва част от душата на човека. И в този случай хората призовавали божествените сили на помощ, което обяснява присъствието на религиозния елемент в пожеланието за здраве и спасение след кихане в някои езици.

Всички знаят английското Bless you (нещо като „Бъди благословен“), въпреки че атеистите в англоезичния свят предпочитат немската дума за „наздраве“ Gesundheit (Здраве). Испанците пък призовават Исус със своето Jesús след едно кихане, María след второ и José (Йосиф – бел ред.) след трето.

На амхарски „Наздраве“ се превежда като „Нека Бог ти прости“, а арабите също търсят помощта на Аллах и пожелават на кихащия бог да се смили над него.

В останалите географски ширини кихането е последвано от пожелания за здраве и дълъг живот, но понякога те се менят, според броя на киханията. Например, французите казват A vos souhaits („На вашите желания“) след първото кихане, A vos amours („На вашите любови“) след второто и Qu'elles durent toujours („Да продължат завинаги“) след третото.

В Холандия пък след третото кихане успокояват, че времето ще е хубаво утре.

Ако обаче сте в Азия, кихането ви вероятно няма да породи особени сантименти, защото в азиатската култура не е прието да се пожелава каквото и да било. Японците, например, смятат, че ако кихнете веднъж, значи, че някой ви споменава с добро.

Ако кихнете втори път, значи ви критикуват, третото кихане означава, че ви хокат във ваше отсъствие и едва при четвърто кихане могат да си помислят, че евентуално сте настинали. Корейците също не си падат по любезностите след кихане и най-много да ви попитат дали сте добре.

И още два любопитни факта: скоростта на въздуха при кихане е над 100 км/ч, а рекордът за най-продължително кихане се държи от Дона Грифит, която кихала всяка минута в продължение на 977 дни.

Дали в този досаден период от живота си Дона е била в Азия и не се е намерил човек, който да й пожелае "Наздраве"? Историята мълчи.