През последните четири десетилетия Китай преживя бърз градски растеж и масивна миграция от селските към градските райони.

Между края на седемдесетте години до началото на 21 век повече от 300 милиона души напускат селата и се местят в градовете, увеличавайки скоростта на урбанизация от 17.9% (1978 г.) до 39.1% (2002 г.) в продължение на период от 24 години.

На Великобритания й отнема 120 години, на Съединените щати 80 години, а на Япония повече от 30 години, за да постигнат това.

През последните няколко десетилетия ръстът на градското население на Китай е по-висок от този на Азия. През 1982 г. 210 милиона души живеят в градските райони, на които се падат 21% от общия брой на населението. До края на 2015 г., Китай има общо градско население от 771 милиона, или 56.1% от цялото население.

Изчислено е, че до 2025 г. около 70% от населението на Китай ще живее в градовете.

Тази бърза урбанизация трансформира пространствените и социални пейзажи на китайски градове. Един от най-видимите продукти от този експлозивен растеж са градските села - или chengzhongcun, буквално "села в рамките на града".

Вижте още: Тези села съществуват, въпреки мегаполисите

Тези села някога са разположени в периферията на огромни градове, но скоро те са ги погълнали.

Земеделските земи, които преди това са култивирани от селяните, вече са собственост на правителството, докато самите селища са оставени недокоснати, защото е прекалено скъпо да се преместят и компенсират собствениците им.

В резултат на това малките селца се оказват заобиколени от извисяващи се небостъргачи, транспортна инфраструктура, както и други модерни градски конструкции, които съществува в много големи градове.

Стотици такива градски села съществуват в големи градове като Гуанджоу, Пекин и Шенжен. Най-голямото от тях – Шипай в Гуанджоу, разполага с над 50 000 жители в рамките на един квадратен километър.

Тези странни селца не са регламентирани от някаква форма на централизирано градоустройство и обикновено не получават обществени услуги от градските власти, тъй като регистрацията на домакинствата им остава селска.

Лишени от земята си - основното им средство за препитание, селяните изграждат къщи с висока плътност и ги предлагат за наемане на работниците мигранти.

Повечето от тези села днес са гъсто населени, претъпкани с многоетажни сгради и тесни улички. Налага се уличното осветление да е включено и през светлата част на денонощието, защото светлината не прониква до улиците им.

Докато градските села предоставят евтини квартири за бедното население, което идва от селските райони, те са развъдник на социални проблеми като престъпност, наркомания, алкохолизъм и проституция.

Реконструкцията на градските селища е един от приоритетните въпроси в дневния ред на китайското правителство, но процесът е силно оспорван.

Най-често използваният подход в реконструкцията им е разрушаване на всички съществуващи структури и изграждане на високи жилищни кули. Част от апартаментите в тях след това се раздават на селяните за компенсация.