През пролетта на 1883 г. е открито злато в река в северната провинция Хейлундзян в Китай, близо до границата с Русия.

Това привлича китайски и руски търсачи, които се стичат в района и създават селище на десния бряг на река Амур. То е кръстено Желтуга.

По-голямата част от хората се стичат от руската страна на границата поради големия брой руски селища в околностите. От друга страна, най-близкото голямо китайско селище е на стотици километри. Затова повечето китайци са работници, а не златотърсачи, пристигащи в Благовещенск в търсене на работа.

Още в самото начало Желтуга, която получава прякора „Калифорния на Амур“ заради калифорнийската златна треска, привлича социални изгнаници и престъпници. Към тях се присъединяват бандити, избягали политически затворници и дезертьори от частните златни мини в област Амур.

Не всички идват в града с намерението да копаят злато. Минната общност се разширява, така че нейните нужди от доставки и развлечения нарастват. През пролетта на 1885 г. гостуващ журналист преброява осемнадесет хотела и множество развлекателни услуги, като салон за билярд и ателие за фотография.

Търговците доставят алкохол в селището, като същевременно транспортират златото му. Бизнесът в рамките на населеното място внася данък в обща хазна, а средствата са използвани за поддържане на местната църква, обществената баня и болницата, както и за плащане на високопоставени мениджъри.

С хиляди жители и чести прояви на насилие, възниква необходимост от въвеждането на закони и правила. Желтуга е разделена на пет области - четири руски и една китайска. От всеки район са избрани по двама бригадири, които заедно ръководят администрацията. Важни решения в общността се взимат на миньорски срещи.

Създава се и черно-жълто знаме, символизиращо земята и златото. Миньорите въвежат закон, записан в „устав“ от двадесет клаузи, главно фокусиран върху наказанията. Убийството се наказва с екзекуция, докато извършителите на други престъпления са бичувани или прогонвани. Законът е прилаган безмилостно. Веднъж за един ден са обесени 30 души, обвинени в убийство, разказва Amusing Planet.

Минава почти година, преди китайските власти да разберат за съществуването на Желтуга. Те предприемат поредица от мерки срещу местните, като прекъсване на доставките до града и блокиране на преминаването от руската към китайската страна на Амур.

Руската администрация е наясно с нелегалния добив на злато, но няма нищо против, докато генерира приходи за държавата. Губернаторът на Айгун пише на руските власти с молба за съдействие за изгонване на натрапниците и дори императрица Цъси изпраща протестно писмо до царя.

Загрижени, че незаконният минен град може да се превърне в петно ​​в руско-китайските отношения, руските власти заповядват на всички граждани на страната да напуснат незабавно Желтуга, отправяйки предупреждение, че тези, които не се съобразят, няма да получат никаква защита.

Много руснаци напускат, но бившите затворници, които ги очаква затвор в страната им, остават. Китайските миньори също не очакват милостиво отношение от собствените си власти. Те решават да изчакат бурята да утихне, като се скриват в околните гори.

Мъж намери с металотърсач златна буца с тегло 1.4 кгНаходката се оценява на 69 000 долара

Осем дни след поставянето на ултиматума, китайските сили пристигат, намират града празен и го запалват. Миньорите обаче се връщат и след половин година населеното място отново функционира. В първите дни на януари 1896 г. китайците отново изпращат формирования, давайки шанс на руснаците да се оттеглят невредими на другия бряг на Амур. Какво се случва след това е трудно да се установи.

Според една от версиите руснаците не търсят конфронтация, но китайските войници нападат неочаквано. Друга версия е, че руснаците остават, за да се защитят. Така или иначе, това, което следва, е касапница.

За бруталното унищожаване на Желтуга се съобщава положително в пресата в Сибир. Вестниците посочват в един глас вредата, която градъта причинява на руския Далечен Изток. Основната критика е отклоняването на работена сила към непродуктивна професия, или както казва един местен журналист: област Амур се нуждае от хляб, а не от злато.

Незаконният добив на злато в Амур продължава да е главоболие за частните оператори на рудници. Работниците често изоставят работодателите си и се присъединяват към ордите избягали затворници и депортирани скитници, за да стартират хищническа експлоатация на златните находища. Във всяко място, в което се заселват, те си избират лидери, приемат кодекс, който предвижда сурово наказание за основни престъпления срещу общото благо и се обявяват за общество на свободни търсачи, докато не бъдат прогонени от властите.

Такива селища възникват на брега на Бом - страничен поток на Селемджа (най-големият приток на река Зея, на около 650 км северно от Благовещенск) през 1892 г. и на Гилиуи (друг приток на Зея) през 1896 г. Проблемът с широко разпространения нелегален добив на злато в Русия е окончателно разрешен от болшевиките в началото на 30-те години.