Когато през 2004 г. викът на д-р Георги Китов "Газим в злато" раздира въздуха край Голямата Косматка, възвестявайки откриването на гробницата на легендарния тракийски цар Севт ІІІ, мнозина със завист си казват: Ама, че късмет...

Но това не е така. Най-големият български археолог не проучва района на могилите от групата на Косматките случайно.

Той много добре знае, че те пазят златото на траките. Попада на него още през далечната 1995 г., когато заедно с Гаврил Лазаров проучват "Цвяткова могила". Намира се в сърцето на Долината на тракийските царе - между казанлъшките села Шипка и Шейново. И пази част от големите тайни на най-влиятелното и могъщо тракийско царство - Одриското.

Макар и не така популярна като Голямата Косматка, "Цвяткова могила" е не по-малко красива. Учените откриват в нея гроб, в който са положени войн и неговият кон. Последният дом на аристократа бил отдавна ограбен. Но все пак в него Китов и Лазаров намират, освен 5 примитивни съда, и множество късове от сребърна позлатена яка за броня.

Тя е силно начупена и пръсната на различни места в гроба. Но парчетата показват, че притежателят им е бил изключително заможен и влиятелен мъж, разказва вестник Стандарт.

Днес, 27 години по-късно, всеки който иска да види чудния златен нагръдник на тракийския войн, може да посети НИМ. Случайно или не, в съдбовния ден на шестте двойки - 22.02.2022 г., ювелирната предпазна яка, която са можели да си позволят само хора от най-близкото царско обкръжение, беше показана за първи път след реставрацията си.

“Този паметник наистина заслужава големия интерес, който виждаме, защото е уникално произведение на ювелирното изкуство преди 25 века”, обясни археологът и куратор на експозицията Павлина Девлова.Според нея нагръдникът е част от защитното въоръжение на воин конник.

“Такъв нагръдник са можели да си позволят малцина. Бил е ръчна изработка за определен човек – нещо много изящно, но и крехко”, каза Девлова. Именно под нейно ръководство през 2020 г. екип от Националния исторически музей осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. И той отива в ръцете на един магьосник.

Реставраторът Георги Илиев работи повече от 7 месеца по различните части на находката. Благодарение на дългогодишните си познания и изключителния си талант Илиев успя да възстанови изцяло безценния експонат и да му върне оригиналния блясък, сякаш вчера е излязъл от ателието на античния торевт.

Нагръдникът е датиран от IV в. пр. н. е. Времето, в което царуват и Котис І (384 – 359 пр.н.е.) и синът му Севт ІІІ (331 – 300 пр.н.е.). Котис І е последният голям владетел на могъщите одриси. След него легендарното царство се разделя на три части, водени от тримата му синове. Точно от тази възможност се възползва Филип ІІ Македонски, който ги завладява едно по едно.

Властта си над тях утвърждава след това синът му Александър Велики. Когато след смъртта му неговата дясна ръка Лизимах получава власт над Тракия, съдбата го среща със Севт ІІІ на бойното поле. Това е единственото сражение, в което Лизимах не получава победа. Войните на тракийския владетел са несломими. Така или иначе впоследствие Севт ІІІ е принуден да признае политическата власт на Лизимах.

Дали нагръдникът е бил на Севт ІІІ? Едва ли. Златните доспехи на царя са открити от Китов в Голямата Косматка. По-скоро безценната яка е принадлежала на принц воин. Начинът на изработка показва, че безспорно, освен парадна, нагръдникът е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си.

Основата му представлява масивна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба. В областта на шията основата е извита в „Г-образна форма“ за предпазване на врата отпред и отзад. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса покрива напълно желязната подложка.

Чрез изковаване са оформени дванадесет надлъжни пояса с различна ширина, изпълнени от шията към периферията.

По нашите земи са намерени и други подобни нагръдници, но нито един от тях не е реставриран. Това е първият. Изработен е от масивно желязо и сребро, покрит с богато орнаментирана позлата. Принадлежи към групата на т.нар. нагръдници тип „Мезек“ разпространени в Тракия през втората половина на IV в. пр. Хр. И вече е част от безценната експозиция на националната ни съкровищница.

Най-големите съкровища, открити през 2021 г.Спестяването на

Магьосникът, който връща блясъка на старините

Основна заслуга за възможността нагръдникът от "Цвяткова могила" да бъде представен в целия си блясък е на реставратора от РИМ Ямбол - Георги Илиев. Той е един от малцината специалисти в България, благодарение на чиито професионализъм, множество археологически паметници биват реставрирани в първоначалния си вид.

В работата си с Националния исторически музей той е завършил множество извънредно сложни реставрационни проекти. Сред тях блестят ризницата от могилно погребение от Златиница, бронзови нагръдници от Благоевградско, луксозна чернофирнисова и червено фигурна керамика от Аполония Понтика, молидовули, накити и монети от средновековния манастир „Христос Спасител“.

Георги Илиев е специалист с дългогодишен опит, който има забележителни познания, свързани със спецификата на обработваните материали желязо, бронз, злато и т.н., както и с техниките за консервация и реставрация на сплави и метали комбинирани в единични уникални археологически паметници.

Благодарение на работата му за музейната експозиция на РИМ Ямбол са възстановени повече от 2000 керамични съда от археологическите разкопки в Драма и многобройните проучвания на археолозите в Ямболския регион. Георги Илиев работи по консервацията и реставрацията на експонати и на археологическите музеи в Стара Загора, Сливен, Нова Загора, Созопол и др.

Реставрацията на нагръдника е финансирана от Министерство на културата. Той е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, и е изработен от различни елементи и материали.

Основата е масивна желязна яка с форма на луна, която покрива гърдите, раменете и гърба, а в областта на шията основата е извита в „Г-образна форма“ за предпазване на врата отпред и отзад. В „Цвяткова могила“ освен нагръдника, са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.