В края на миналата седмица стана ясно, че спецслужбите ни са искали достъп до кореспонденцията на 15 потребители на услугата Skype. Новината беше обявена в първия доклад за прозрачност на Microsoft, собственикът на интернет програмата за разговори и чатене.

Добрата новина е, че в сравнение с исканията за т.нар. СРС-та, които са хиляди годишно, Skype все още е почти незасегнат от интереса на родните спецслужби. Лошата - че виртуалните системи за комуникация са уязвими не само от интересите на държавите, но и от любопитството или коварството на хората.

Виртуалната несигурност

Много хора използват програми като Skype за водене на разговори, защото на фона на общото схващане, че GSM-ите са подслушвани, информацията по нея се кодира и не може да се прехване лесно.

Другите големи оператори на обществени услуги също са подложени на атаките на правоохранителните служби. Но според доклада на Google няма заявки за достъп до България. В същото време за Twitter за последната година са постъпили под 10 заявки.

Какъв е редът за достъп? Големите мултинационални компании имат изискване за валидна съдебна заповед или решение на съда, за да предоставят някакви данни. Освен това те слагат и праг пред това, което предоставят на властите.

В случаите със Skype Microsoft не е представила данни за съдържание на разговорите или текстовите съобщения, но е дала информация, с която могат да се идентифицират потребителите, като интернет адреси, електронна поща или телефонен номер. От Twitter не са представили данни на българските служби.

Паролите са много важни

Потребителите трудно могат да се опазят от исканията на държавата за достъп до техните акаунти, ако те са направени по надлежния ред. Но всеки може да стане мишена на хакери, конкурентна фирма или дори бивше гадже, което може да влезе в неговия акаунт и да измъкне всичките данни.

Затова е много важно хората сами да се грижат за сигурността на своите профили в социалните мрежи и другите услуги, като скайп или електронни пощи от всякакъв вид.

Как става това? Започва се с паролата. Тя трябва да е направена така, че трудно да се разкрива. Например избягвайте qwerty, 1111, 1234, password, password1, parola, parola1 и други подобни. Ще се учудите, но голяма част от потребителите използват точно тези кодови думи.

Паролите трябва да бъдат колкото се може по-дълги - поне 8 знака, като използвате комбинация от малки и главни букви, числа и символи като &, $ и други. Много силна парола се прави от кратък текст - изречение или припев на песен, на който сменяте някои от буквите с числа.

Паролите трябва да се сменят често, освен това избягвайте една и съща кодова дума за достъп до различни услуги, съветва вестник "Труд".

Внимавайте с имейла

Следващото ниво на защита е електронната поща, на която се изпраща новата парола или линк за нейно въвеждане, ако сте забравили старата. Ако някой иска да ви отмъкне паролата, е достатъчно да знае вашия имейл. Но и там има парола за достъп, нали?

Разбира се, само че тя може да бъде лесно прескочена. Когато се кликне на линка за забравена парола, програмата ще ви попита за скрит въпрос. И там голяма част от потребителите дават лесни въпроси, като Кога си роден, Кой е твоят роден град, Как се казва домашният ти любимец и т.н. Много често се дават и истинските отговори, които не са пречка за всеки, който ви познава малко по-добре, да влезе в имейла.

Хакерите в офиса

Използването на социални мрежи и други средства за интернет комуникация по време на работа крие много сериозни рискове. Потребителят няма контрол върху своя компютър, нито знае какви програми се въртят във фонов режим, докато той си чати или води разговори. Много компании могат да сложат шпионски софтуер, за да контролират какво правят техните служители, докато трябва да си вършат работата.

Но дори и колеги могат лесно да бръкнат във вашите акаунти, ако не сте се погрижили за това. Например, ако сложите настройка програмите като Skype или Gmail да стартират автоматично с включването на компютъра.

Освен това колегите често си казват един на друг паролите, ако не са на работа, а трябва спешно някой да отвори файл, пристигнал на този компютър. Само че това отваря вратата пред всякакъв вид изтичане на информация. Колегата сяда на компютъра ви - защо да не види вашата “история” в Skype и да си я копира за всеки случай? А администраторът може да направи това, когато си поиска.

Затова е най-добре да използвате социалните мрежи от личните устройства - компютър, таблет или смартфон. Друг е въпросът, че ако го правите в офиса, веднага възникват и съмнения, че не си вършите работата, а правите “часпром”. Но разбира се, и вашите джаджи трябва да са защитени с пароли.

При тях сам трябва да помислите за защитата от хакери и зловредни програми, които могат да отмъкнат съдържание. Тук поне имате много по-голяма свобода на действие, отколкото на служебния компютър.

Най-важното е да актуализирате редовно антивирусната програма и да сканирате съдържанието на твърдия диск. Така могат да бъдат открити програми, които са се инсталирали без знание на вашата машина и “пеят” на заинтересовани лица. Дори без да ви се теглят личните данни, вашият компютър може да стане участник в мрежа от дистанционно управлявани машини, които могат да се използват за хакерски атаки.

Не само по време на комуникацията в Skype, но дори когато посещавате интернет сайтове, трябва внимателно да следите къде отивате и да не отговаряте на суперизгодни предложения или съобщения от непознати, които ви карат да кликнете върху някаква връзка.

Подразбира се, че няма нищо вярно в това, че сте спечелили безплатен iPhone или сте станали наследник на милионите на загинал африкански диктатор. Така че здравият разум, добрите пароли и дигиталната хигиена са сигурен начин да защитите комуникацията си.

Разбира се, най-сигурно е, ако изобщо нямате Skype, Facebooк, Twitter и електронна поща. Но дали е възможно?