Треска за злато като в Клондайк е на път да се разгори у нас. Няколко фабрики търсят спасение от кризата в добив на жълтия метал. Само преди дни две предприятия - "Челопеч Майнинг" и "Горубсо" - Кърджали, получиха разрешение от Министерството на околната среда и водите да извличат рудата с цианиди.

Производство на благородния метал се предвижда да започне още от рудника на Ада тепе край Крумовград (концесията е на "Дънди Прешъс Металс", които държат и мината в Челопеч). "Трейс рисорсиз" ЕООД пък взе разрешение за търсене на злато за 3 г. в полето между Перник, Брезник и столичния квартал Божурище.

Сондажите на фирмата са показали от 1.15 до 1.4 грама на тон злато от трите стари находища в областта и от 4.0 до 4.8 грама за тон от пет нови проби. Тези дни се разбра, че в битката за добиване на злато с цианиди се включва и пловдивският гигант КЦМ.

В община Куклен, на чиято територия се намира заводът, вече е представен за обсъждане доклад за оценка на влиянието върху околната среда на проект за малка инсталация. В КЦМ вече са закупили съответните машини и ноу-хау, а техноложка от фирмата е била на специализация в Австралия във връзка с новото производство.

По мнения на експертите в България има близо 60 находища за злато, които биха били печеливши, ако за разработването им се използват цианиди. А заради непрекъснато растящото търсене на златото в световен мащаб и скока в цената на ценния метал напоследък минното лоби става все по-активно и натискът технологията да бъде разрешена се увеличава.

В България цианидната технология не е използвана повече от 70 г. В последните 10 г. около нея се разгоря истинска лобистка война. Без въпросния химикал добивът на злато е икономически неизгоден и под натиска на инвеститорите той е на път да се завърне в употреба.

Еколозите обаче предупреждават, че използването й може да предизвика катастрофа от Стара планина до Бяло море. Според природозащитниците предлаганата от канадците цианидна технология е екобомба, която може да избухне при авария в инсталациите и да замърси с цианид подземни и повърхностни води и почви.

Организациите предупреждават, че от Европейската комисия са възможни санкции за България заради въвеждането в експлоатация на съоръженията. Те атакуват пред Върховния административен съд двата акта, с които експертите от министерството дадоха комплексно разрешително за работа на фабриките на "Горубсо-Кърджали" и "Дънди Прешъс метълс". Така магистратите ще имат последната дума по въпроса. Срещу концесията на "Горубсо" скочи и кметът на Кърджали Хасан Азис, той също ще обжалва решението.

Ангажираните от еколозите юристи твърдят, че двете фирми са подвели Висшия експертен съвет към МОСВ с невярна информация. Според правилниците при обсъждане на разрешителните инвеститорите трябва да докажат, че избраната от тях технология и съответните инсталации вече са изпробвани по света и са въведени в практиката.

В тази връзка от "Дънди Прешъс Металс" са посочили инсталация в Аризона, САЩ. Тя обаче има десетки пъти по-малък капацитет от тази, която ще работи в Челопеч. Разрешителното за "Горубсо" пък било в пълно противоречие с правилата, защото от фабриката в Кърджали вече са пускали в действие машините и инсталацията е работила нелегално повече от година.

Криминалното използване на цианидната технология е спряно с административен акт на местно ниво. Сега обаче се легализира с получаването на комплексното разрешително. Перник също скочи срещу новината за добив на злато.

Жителите на миньорския град искат обществено обсъждане на новата концесия. Добивът в легендарната мина "Злата" с цианиди преди 1944 г. замърсил река Ерма, а оттам и Сърбия. След това използването им е било прекратено.

Източник: в. Стандарт