Без небостъргачи в центъра на София в следващите 15 г., защита на зелените пространства, сградите, които са паметници на културата и археологията. Това предвиждат проектите за двата подробни устройствени плана за сърцето на столицата - зона А - Север в район "Оборище" и зона А - Юг в район "Средец".

След окончателното становище на Националния институт за недвижимо културно наследство те ще бъдат внесени за разглеждане в СОС до Нова година, научи "24 часа".

Двата плана обхващат територия от 106 хектара. В нея са почти всички държавни институции, като Президентството, Министерския съвет и Народното събрание. Там са съсредоточени културно-историческото наследство на града, стотици сгради, обявени за паметници на културата, и исторически градини.

"Центърът на София няма нов цялостен план повече от 100 г. Последният е от 1910 г. Досега се е работило на парче с частични изменения. Това е територия не само с национално, но и европейско значение заради археологията и културно-историческото наследство.

В последните 15 г. с частични изменения там се реализираха няколко обекта, които днес трудно може да се възприемат като добри. Работата по плана спря няколко изменения за хотели, небостъргачи и жилищни сгради", обясни главният архитект на София Петър Диков.

По плановете се работи от 2010 г., когато общината възлага изработката им. След обществени обсъждания, неколкократни разглеждания от Експертния съвет за устройство на територията и възражения от граждани, собственици и институции част от първоначалните предвиждания са коригирани. От плана отпада 18-етажната сграда
на мястото на х-л "Рила".

"По принцип няма забрана за високо строителство в центъра, но небостъргачи там няма да има. Няма и кой знае какви възможности за ново строителство", уточни Диков.

Вариантите за нови сгради били минимални. Едно от петната, на които се дава възможност за строителство, са бившите царски конюшни, но без да се засягат зелените площи. В южната зона пък ново строителство се планира на 2 имота по ул. "Шипка" и пристройка за физкултурен салон на училището там.

Първоначално идеята на проектантите била да се предвиди възможност за изравняване на етажите на сградите чрез надстрояване. След възражения обаче опцията отпада и важи само за стари частични изменения, които обаче не са много. Такъв случай в южната зона е с имот между Студентския дом и ъгловата сграда на пл. "Народно събрание".

В плана се залага изграждане на подземни паркинги - под пл. "Народно събрание" и между бившия царски дворец и някогашния Партиен дом.

Първият трябва да обслужва парламента, а вторият - да освободи площада между Градската градина и бившия дворец, който сега е паркинг. Според Диков обаче реализацията им зависи от това дали под площадите ще се открие ценна археология. При наличие на находки подземните гаражи няма да се изграждат. За евентуална нова сграда на НС вместо преустройство на зала "София" се залага възможност за пленарна зала на мястото на вътрешен двор на бившия партиен дом.

Коригирана е и идеята за тунел под ул. "Г. С. Раковски". Колите трябваше да слязат под земята в участъка от Военния клуб до ул. "Врабча", а улицата да стане пешеходна и да осигури връзка с околните градини. Заради възражение на НИНКН обаче тунелът е посочен като далекоперспективен и не е сред приоритетните проекти.

"Планът има няколко цели. Първо - да подреди нещата в цялост, за да е ясно как ще се развива центърът в следващите 15 г. Второ - да бъде опазено и социализирано археологическото и културно наследство, като се направи максималното за неговото разкриване и показване.

След това - да опази зеленото богатство на центъра. Направено е подробно заснемане и оценка на едроразмерната растителност, а планът е коригиран два пъти, за да не се засягат дървета. Планът е основата за създаване на естетична, модерна и красива градска среда в центъра", смята Диков.

В плановете са описани всички сгради, които са паметници на културата. Предвижда се те да бъдат възстановени и реновирани по подобие на къщата на Яблански. Само в южната зона паметниците на културата са 120.

При първите обсъждания планът предизвика остра реакция от граждански организации срещу липсата на предвидени велоалеи. Диков уверява, че такива ще има, но те ще са споделени трасета в рамките на пътните платна.

В плана са отразени частичните изменения, като например новата сграда на мястото на къщата на Димитър Съселов на ул. "Славянска" и "Сан Стефано плаза" върху бившата Прошекова фабрика.

"Това е почти изградена територия, която обаче досега не е имала общ устройствен план. Правени са отделни градоустройствени решения, някои от които не са много сполучливи, защото обектите надвишават кинта и плътността на застрояване", каза арх. Светла Тихолова, която ръководи екипа, изготвил плана за южната част.

До края на февруари трябва да са готови проектите за 3 от зоните в центъра, за които имаше конкурс. Те ще минат през обществено обсъждане и после ще се доработят. Плановете са да са готови през май. Тогава ще е ясно в какъв вид ще се реализират идеите, заложени в проектите.

Сред тях са повдигане на нивото на р. Перловска по подобие на канала Сен Мартен в Париж, кръгово движение при бул. "Христо и Евлоги Георгиеви" и ул. "Гурко", реконструкция на пазара на пл. "Славейков" и др.

Отчуждаване на имотите, под които лежи амфитеатърът на древна Сердика, събаряне на 3 сгради, проучване на археологията и показване на ценния къс история предвижда проектът за устройствен план на центъра.

Към него е изработена подробна схема на възможната археология и вече разкритата такава. Направен е опис на всички паметници на културата и на градинското и парковото изкуство. Шефката на екипа, изготвил плана за южната част арх. Светла Тихолова, че в схемата са градинката на х-л "Рила", където се предполага, че ще се разкрие югоизточната кула от крепостната стена на Сердика и градинката при Дома на покойника, под която са установени антични гробници.

Ако държавата осигури средства за отчуждаване на имотите, под които са останките от древния амфитеатър, двете сгради до бул. "Дондуков" и замразеният строеж в имота на НЕК, ще бъдат съборени.

"Амфитеатърът на Сердика е бил вторият по големина след Колизеума в европейската част на Римската империя. Арената е имала 25 000 седящи места. Останките трябва да бъдат проучени и показани на софиянци и гостите на града", категоричен е Диков.