Ако фискалният резерв на правителството бъде изтеглен от БНБ и депозиран в частни банки, ще се задръсти банковата система. Това коментира подуправителят на БНБ Димитър Костов по повод идеята на финансовия министър Симеон Дянков спестените пари на правителството да се дадат за частно управление.

По принцип няма технически проблем целият резерв от 7-8 млрд. лв. да бъде изваден от централната банка в рамките на 3 дни, добави той. Това обаче ще вдигне рязко ликвидността на банките и те на практика няма какво да правят с парите. Вариантът им е да постъпят като централната банка и да ги вложат безрисково в ценни книжа.

Наливането на пари в банковата система обаче няма да доведе до намаляване на лихвите по кредитите, обясниха експерти. Вярно е, че ресурсът ще поевтинее, но рисковата надбавка, която се калкулира в лихвата, няма да позволи процентът да падне, тъй като рискът в реалния сектор остава висок.

Цитираният от министър Дянков лихвен процент от 6 на сто, който държавата можело да вземе за парите, е нереален, смятат банкери. Цената на средния депозит в банковата система е около 3.5%, показват данни на Централната банка.

Освен това, за да се вземе пълната стойност на лихвата, резервът трябва да се държи на депозит дългосрочно. Това може да се направи, ако държавата е свръхликвидна. Нашият случай обаче не е такъв, ние се чудим как да пълним бюджетните дупки, казаха експертите.

По принцип идеята за депозиране на фискалния резерв в частни банки е добра, коментира от своя страна шефът на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Ние обаче не знаем никакви подробности за това, дяволът е в детайлите, добави той.

Не е вярно, че правителството държи парите си в БНБ срещу минимална лихва от 0.5%, твърдят от Централната банка. Депозитът не се държи "на склад", а се инвестира в първокласни и безрискови ценни книжа. За миналата година печалбата от тези операции е бил около 400 млн. лв., казаха за от БНБ.

Източник: в. Труд