Като посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик успя да сбъдне доста свои мечти. Тук за пръв път яхна кон и усети, че това е новата му страст. Дори счупи ребра при едно падане - неизбежно при ездата. Пак тук Уорлик полетя не само в галоп, но и на истински криле.

При това три пъти - първо на изтребител Ф-15, после на МиГ-29, а в началото на май и на страшилището Ф-16. Със сигурност Уорлик бе най-активният посланик, пристигал у нас. Можеше да бъде видян на практика навсякъде - от концерт на Лейди Гага до разходка в парка.

При това не само в София, а в цялата страна. В края на мандата си Уорлик избра "Стандарт", за да направи равносметка за мисията си тук и да си вземе довиждане с хилядите фенове, които спечели.

- Почти 3 години, или по-точно - 2 години, 6 месеца и 3 седмици плюс оставащи още точно 30 дни. Толкова продължи Вашият мандат в България. Каква е равносметката в най-общ план?

- Изключителна чест и привилегия е да си американски посланик където и да е по света. Но за мен бе специална привилегия да съм в България. Тази страна е добър приятел, близък партньор, надежден съюзник на Америка. Знаех това, когато дойдох. Бях много развълнуван, когато получих назначението. Сега изпитвам това чувство още по-силно. Това е заради изключително силната връзка, която вече имам с тази страна.

- Каква България открихте тук и каква България оставяте зад себе си?

- За времето, в което бях тук, отношенията между двете страни станаха още по-дълбоки и силни. Разбира се, няма нищо перфектно. Приятели, че и дори интимни партньори, могат да имат разногласия понякога, но да продължат да хранят дълбоко приятелство и любов. Мисля, че никога не сме имали толкова близки отношения в нашата история. И мисля, че те не са зависими от правителството, както и от изхода на парламентарните избори в България следващото лято.

- Очаквате ли някаква голяма промяна на изборите догодина?

- Изборите по презумпция са непредвидими. Можете да ме питате за президентските избори в САЩ през ноември, но и за тях не мога да правя прогнози, въпреки че са след само два месеца. Очаквам една много активна политическа кампания в България. Разбира се, надявам се, че това ще са свободни и честни избори, на които всички ще гледат и ще си кажат: това е по-добре от това, което имахме в миналото.

- В този смисъл какво бъдеще за България прогнозирате в идните 5 години?

- Някои хора изразиха притеснения за бъдещето на демокрацията в България. Аз обаче въобще не съм притеснен. Демокрацията е жива, в добро здраве и процъфтява. Това няма да се промени. България вече е направила своя избор - тя е член на демократичната общност, силно стояща в Европейския съюз, надежден съюзник в НАТО, с трансатлантическа ориентация. Нищо от това няма да се промени в идните години.

- Да очакваме ли нови играчи на политическата сцена у нас?

- Надявам се политическите партии да "отгледат", да продължат да развиват едно поколение на нови лидери. Хора, които да могат да излязат напред. Вие знаете, срещнах се с младите активисти, с младежките организации на практически всички политически партии тук. И трябва да кажа, че тези млади хора са впечатляващи. Наистина ги е грижа за страната, те искат най-доброто за България.

- Като посланик какво е най-голямото Ви постижение тук, и съответно - най-големият провал?

- Не трябва да се категоризира така. Смятам, че най-голямото постижение е развитието на отношенията между България и САЩ, които никога не са били толкова силни. Искам да вярвам, че имам важен принос за това. И вие и вашите читатели сте ме чували да казвам, че не става въпрос само за политика, за икономика, но има също и други неща, за които хората ги е грижа - изкуство, история, музика, култура, образование. Мнозина се ме виждали из страната да се занимавам с най-различни неща и се надявам да са разбрали, че го правя от искрен интерес. И истинска отдаденост да се опитвам да работя за връзките между САЩ и България не само на плоскостта на висшата политика, но и на тази, засягаща обикновения човек.

- По време на мандата Ви се случиха две важни събития - отказът да се строи АЕЦ "Белене" и мораториумът върху проучванията за шистов газ. Каква е цялостната Ви оценка?

- По отношение на "Белене" премиерът взе своето решение. Смятам, че той отдели много време, за да разгледа много внимателно този проект, и е стигнал да заключението, че е прекалено скъп.

Мисля, че българите уважават това решение, затова имате правителство, което да прави такъв труден избор.

- А що се отнася до шистовия газ?

- Нека да започна отговора си така - околната среда е на първо място. Тази страна е красива, скрито бижу. Затова околната среда трябва да бъде фактор, влияещ върху всяко решение в сферата на енергетиката, което ще вземате. Решението за шистовия газ пак беше българско. Но ако аз бях българин, то щях да искам да знам дали има шистов газ и може ли да се добива. Вие имате богат опит в ядрената енергетика, но няма да се намери такъв човек, който да ви каже, че този тип енергетика е 100% безопасна.

Мисля, че дебатът за шистовия газ бе много емоционален преди изборите през ноември. Сега ситуацията се промени, вие претегляте без емоции кое е най-добро за България. Това е най-правилният подход.

- Имаше спекулации, че Ви отзовават предсрочно, понеже не сте убедили правителството ни за фракинга.

- Аз не съм отзован, това бяха медийни спекулации и отпътуването ми няма абсолютно нищо общо с шистовия газ. Съжалявам, че не се проведе още преди месеци искрена дискусия със "за" и "против" шистовия газ.

- Друг въпрос, не по-малко важен, от двустранните отношения е военното сътрудничество?

- Ние сме силни съюзници в НАТО. Бяхте с нас в Ирак, български войници загинаха там. В Афганистан ние се сражаваме рамо до рамо. Аз пътувах с президента ви, който посети контингента ви в Кабул и Кандахар. И аз смятам, че всеки българин трябва да се гордее с тези професионални войници, които са високо уважавани и ценени в рамките на НАТО. Това е реално партньорство.

- Как оценявате националната сигурност на България през призмата на атентата в Бургас?

- Терористичен акт може да се случи навсякъде. Никоя страна не е неуязвима, нито САЩ, с 11 септември 2001 г., нито България с Бургас. Този терористичен акт наистина няма нищо общо с България, той бе насочен срещу израелски туристи. Но така или иначе България трябва да бъде бдителна, така както и всички. Разследването е в ход, аз не знам в каква насока се развива, но нашите експерти са на мнение, че българските власти се справят много добре.Това е дълга работа, която остава невидима за обществото.

- Неотдавна Държавният департамент публикува годишния си доклад за човешките права и в частта си за България имаше няколко ключови момента - въпросът с ромите остава проблем, а също и се посочваха случаи на полицейско насилие и неправомерни арести.

- За самия доклад е важно да се четат не просто отделни изречения, но да се гледа целият контекст. Има много положителни неща, но и сфери за подобряване. Разбира се, има някои проблеми, това не е някаква тайна. Споменахте ромите, един от проблемите. Защото значителен процент от населението е ромско, което не е интегрирано в обществото. Мисля, че е в интерес на всички българи това да се реши. Знаете - безработицата е висока, престъпността е висока в ромската общност...

- И не само в ромската.

- Разбира се, че не, безработицата е проблем за цяла България. Но ако говорим за ромската общност, трябва да има желание за интеграцията й. И това отнема време. Става дума за образование, за здравеопазване, възможности за работа. Изглеждат прости решения и намирането им е лесно, но не са. Надявам се хората в България да разберат, че не могат просто да натикат ромите в един ъгъл и да забравят за тях.

- Не споменахме финансовата криза, която също има отражение върху едни двустранни отношения. Наистина ли България е толкова стабилна, колкото твърди властта?

- По финансовите въпроси може би наистина трябва да се говори повече, тъй като няма нищо по-важно от тях за българите - да могат да се издържат, да се грижат за семейство. Всеки иска икономиката да е успешна и да расте. Добрата новина е, че направихте няколко добри избора в миналото. И затова сега де факто нямате дълг, той е много малък. Министър Дянков посочи, че очаква ръст от 1.8%.

ОК, не е много, но все пак е положителен растеж. Инфлацията е ниска. Много се надявам да видя още чуждестранни инвеститори да дойдат тук. Но икономиката в световен мащаб е циклична. Сега ние виждаме най-ниската точка, но ще дойде и другата, високата част на тази крива - повече възможности за работа, увеличаващи се доходи, повече чужди инвестиции. От моята гледна точка аз виждам американски компании, които са заинтересовани да инвестират тук. И се надявам през идните години да видим как "през последните две години американските компании са номер едно по инвестиции в България".

- Успяхте ли да сте посланик не само на американското правителство, но и на американския народ пред българския, както обещахте при пристигането си?

- Надявам се, че българите гледат на мен не само като на човек, обсъждащ политически въпроси. Ето, довечера (снощи-б.р.), съм на концерт на Лейди Гага. Бях на джаз фестивала в Банско, бях почетен патрон на фестивала на Перелик, бях с президента на "Пирин пее". Снощи бях в Правец и там програмата "Фулбрайт" провежда летен институт. Имаше десетки млади американци тук и бе вдъхновяващо да ги видя. Имаше и американска група, която помага в разкопките на древен римски град край Петрич. Нека спомена и програмата Work and Travel. За последната година имаме 8500 български студенти, включили се в нея. Те работят, изкарват пари в САЩ и учат английски, но най-добрата страна на това е, че те виждат Америка от първа ръка. И се връщат тук не с представите от холивудските филми, но с истински познания и впечатления от Америка. А това е незаменимо.

- Профилът ви в Twitter помогна ли ви да сте по-близо до хората? И ще го запазите ли, след като си заминете?

- О, да, ще запазя акаунта си. Разбира се, няма да говоря за политика и икономика в България, все пак няма да съм тук. Пък и от професионална вежливост към наследника ми на посланическия пост. Но със сигурност ще го запазя, тъй като имам толкова много българи, които ме следят в Twitter. И мисля, че това е така не само защото съм посланик. Важно е да се говори с младите хора, те са бъдещето на тази страна. Е, има и такива, които ме критикуват в Туитър. Ако не сте съгласни с мен, кажете го, кажете и защо. Не се страхувам от подобно нещо, даже напротив, искам да ги чуя.

- Ще се съгласите ли да играете отново във филм?

- Знаете ли, когато се снимах в "Стъклен дом", имаше хора, българи и американци, които ме питаха: това не е ли под достойнството на един посланик? И аз им казах: не, никак даже, това е голямо уважение към България. А и ролята беше позитивна. Може би така се открои и човешката ми страна. Че американският посланик не е някакъв високомерен човек, а че прави неща, от които и обикновеният човек се вълнува. Иначе на въпроса: винаги съм отворен за предложения. Но за съжаление на новата ми работа надали ще успея пак да се снимам.

- Ще настъпи ли драматичен обрат в начина ви на живот, след като си тръгнете от България? Какво ще вземете оттук и какво ще оставите?

- Вижте, аз обичам България, наистина. Това не е някаква маска. Това бе едно от най-прекрасните изживявания в живота ми. Не мога да си представя друга по-добра работа. Ще си тръгна с тъга, но и със задоволство, защото това, което ще взема с мен, са не само чудесни спомени, но и чудесни приятели. Знам, че България винаги ще е част от моя живот - страната, хората, моите приятели. А това, което ще оставя, е това, с което започнахме разговора ни - двустранни отношения, които мисля, че са много по-силни от всякога и че ще продължат да се развиват при моята наследничка. Иска ми се да вярвам, че имам принос за това, тези отношения да са толкова силни, колкото са те днес.