Oт седмица страната ни е с ново правителство. В тези дни на големи очаквания всичко е важно. Има обаче един сектор, посветен на нещата от първа необходимост - ток, отопление през зимата, енергоресурси за промишлеността. Енергетиката ни вече 17 години е обект на реформи, но те все остават недовършени. А проекти, надежди и разочарования пълнят министерските чекмеджета, коментира вестник „Труд".

Три дини под две мишници - това е ситуацията, в която министър Трайчо Трайков вече управлява икономиката, енергетиката и туризма. Интересното в енергетиката е, че в нея днес е съсредоточено най-голямо количество държавна собственост - НЕК, АЕЦ "Козлодуй", Мини "Марица-изток", най-голямата на Балканите ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", а също и топлофикациите в София, Пловдив, Шумен. А малцина вече си спомнят, че държавата притежава и по 33% от приватизираните фирми на енергото.

Голямата гатанка, с която се сблъска новият кабинет, е защо могъщите фирми в енергетиката имат толкова ниски печалби. На свободния пазар диагнозата може да е само една - неконкурентоспособност. Но на практика не е така. В секторите на тока и газа, а до голяма степен и на топлофикациите, пазарът поначало не е свободен.

За електроенергетиката либерализацията беше въведена от 1 юли 2007 г. Тя обаче се случи задължително само за големите потребители, които вече сами да си търсят доставчик и договарят с него тарифите.

Държавата запази защитни регулирани цени на тока за бита, както и за малките и средните фирми. Всички тарифи на топлофикациите, на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и газоразпределителните дружества също са под контрола на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За първи път тази година тя не обяви каква норма на възвръщаемост планира за всяко от дружествата. Защото техните печалби са високи, когато и цените вървят нагоре. А от 1 юли - заради изборите или не, но токът, парното и газът поевтиняха.

Мощно смятане за АЕЦ "Белене"

Изгодно ли е държавната НЕК да строи АЕЦ "Белене" в условията на икономическа криза? Отговорът на компанията е "да", а новият ресорен министър ще трябва да прегледа доказателствата.

Сметките на НЕК накратко са следните. Разчистването на площадката, което е към края си, и цялата нова мощност от два блока по 1000 мегавата струват към днешна дата 4.1 млрд. евро. До 2016 г. сумата може да нарасне до 5 млрд. евро заради общата инфлация, промените в цената на труда и др. Допълнително към нея трябва да се добавят разходите за лихви по кредитите и парите, които НЕК трябва да плати за свързването на "Белене" с енергийната ни система. Така общата сума може да стигне 8 млрд. евро. При това себестойността на тока ще бъде до 4 евроцента на киловатчас.

Специалисти твърдят, че офертата, дадена преди 3 години от руския главен изпълнител "Атомстройекспорт" - 3.997 млрд. евро за 2000 мегавата, вече е непостижимо ниска. За сравнение оферта на "Атомстройекспорт" за АЕЦ в Турция предвижда около 32% по-голяма стойност на инсталираната мощност и над 2.5 пъти по-висока цена на тока - близо 11 евроцента за киловатчас.

Газ в склад "Галата", добив от "Калиакра"

Газовата криза през януари показа, че капацитетът на единственото ни хранилище край Чирен е крайно недостатъчен за зимата. Складът побира около 550 млн. куб. метра газ, а при срив на вноса може да доставя не повече от 4 млн. куб. м на денонощие. В същото време нуждите на страната ни през зимата са между 8 и 11 млн. куб. м на денонощие в зависимост от температурите навън.

Много подходящо за тази цел е изчерпаното вече находище "Галата". Според специалисти там могат да се складират дори по-големи количества газ, отколкото в "Чирен" - между 600 и 800 млн. куб. м.

Икономическото министерство обаче така и не реши как да постъпи със сегашния концесионер "Мелроуз рисорсиз", който има лиценз за добив.

Доскоро Българският енергиен холдинг смяташе да създаде с "Мелроуз" дружество оператор. Специалисти обаче препоръчваха да се обяви конкурс, така че в конкурентна процедура да се изяснят необходимите инвестиции за хранилището. Иначе стойността лесно може да бъде надписана. А и държавната "Булгартрансгаз" от холдинга има интерес сама да стане оператор. От прозрачен конкурс за концесия се нуждае и засекретеното газово находище "Калиакра" близо до "Галата".

Народът дължи над 400 млн. лв. за парно

Стотици милиони левове изтичат от държавния бюджет заради неплатените сметки за парно. Под една или друга форма всички правителства досега подпомагаха топлофикациите с пари в брой от хазната, защото дружествата на практика не могат да си събират вземанията.

Абонатите просто не плащат и няма сила на земята, която да ги накара да се издължат. Ресорното министерство не е публикувало данни на каква стойност са неплатените сметки за парно, но според специалисти от сектора сумата е над 400 млн. лева за цялата страна. От тях над 300 млн. лева са задълженията към "Топлофикация София".

Събираемостта там падна под 50%, след като дружеството се отказа да спира топлата вода на цели сгради заради голям процент на длъжниците в тях.

В края на 2008 г. правителството изчисти 209 млн. лева дълг на столичното парно към "Булгаргаз", като за целта даде общо 240 млн. лева на Българския енергиен холдинг. Само за последната зима обаче "Топлофикация София" е навъртяла нови 120 млн. лева неплатени сметки към "Булгаргаз", за които сега иска разсрочено плащане.

Дори евентуалната приватизация на столичното парно няма да оправи проблема с дълговете. Доказателство за това е "Топлофикация Пловдив", която стана собственост на ЕВН. Дружеството си плаща газа, но също трудно си събира парите от клиентите.

Единият вариант за решение е пререгистрация на всички потребители, така че да останат само наистина желаещите да ползват централно парно. Другият вариант е да се активизира принудителното събиране на сметките. За съжаление това са непопулярни мерки, свързани с изпълнителни листове и блокиране на заплати и пенсии.

Силен инструмент за повишаване на събираемостта е дълговете за парно да се включат в кредитните досиета на гражданите, така че да бъдат от значение при искания за заеми.

Държавният холдинг отчете 85.871 млн. лв.

Печалбата на Българския енергиен холдинг за миналата година е само 85.871 млн. лева, стана ясно от публикувания тези дни на страницата му в интернет отчет. В холдинга влизат стратегическите държавни дружества - НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", Мини "Марица-изток", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

За сравнение през 2007 г. чистата печалба на групата е близо 2.5 пъти по-голяма - 192.557 млн. лева.

Освен това предходната година общите продажби в холдинга са били на стойност 3.945 млрд. лева, докато през 2008 г. те са с близо 26% по-големи - 4.955 млрд. лева. Намалението на печалбата се обяснява от енергетиците основно със занижените регулирани цени на продукцията им.

От всички дружества в холдинга най-зле е "Мини Марица-изток". Тази година холдингът отказа да вдигне стойността на въглищата с 15.6%, както се получаваше по утвърдената методика. А от януари до април т.г. НЕК претърпя сериозни загуби от рязкото повишение на изкупните цени на тока, произвеждан от топлофикациите.

Източник: в-к Труд