Българите ядат съмнителен хляб и сладкарски изделия, докато месото и млечните продукти са с добро качество. Това е основният извод от изследване за внедряването на европейските стандарти за качество и безопасност на храните у нас. То е направено от екип от Стопанския факултет на Софийския университет съвместно с университета в швейцарския град Нюшател.

Проектът обхваща 422 фирми - 326 производители от месо- и млекопреработвателната промишленост, хлебопроизводители, фирми за зеленчукови и плодови консерви, както и 96 магазина за хранителни стоки, складове, ресторанти и кафенета.

Най-слаби в изпълнението на стандартите за качество и безопасност на храните са хлебопроизводителите и фирмите за сладкарски изделия. Основната причина е, че в този бранш е най-голям делът на микрофирмите (до 9 наети). Те са над 90% от общо 6146 производители на хляб и хлебни и сладкарски изделия.

"Тези компании трудно успяват да покрият изискванията и въпреки това са важни за дадени региони, защото имат голямо значение за населението", обясни един от авторите на проучването доц. Желю Владимиров.

Според него най-големият проблем за микрофирмите е огромната по обем документация, която трябва да се преглежда и попълва. Препоръката е изискванията към малките цехове да се променят и да станат разбираеми, а документацията да се намали.

Дребните производители срещат проблем и със спазването на елементарна хигиена от страна на персонала. Квалификацията на работещите също е препятствие за доброто качество на продукцията.

На фона на хлебарите ситуацията в месо- и млекопреработвателната индустрия е доста по-добра. Основната причина е, че по-голямата част са въвели производствените стандарти на ЕС, т.нар. система ХАСПП. Около 90% от производителите и в четирите изследвани сектора са заявили, че ще постигнат нормите към края на годината. Освен това в сектора преобладават големите фирми.

Сред основните изводи от проучването е, че хранителната индустрия се справя сравнително добре, докато търговците имат доста по-слаби резултати. Около 70 на сто от фирмите ще покрият ХАСПП до края на годината. В същия процент е делът на магазините, кафенетата и ресторантите, които нямат сертификат за произход на продуктите. В магазините пък имат проблем с хигиената.

Оказва се, че дори и производителите да спазват изискванията за качество и безопасност на храните, след това не знаят какво става с транспорта, със съхранението и начина на продажба в малкото кафене, магазинче или ресторантче, обяснява доц. Желю Владимиров.

Според него в момента има преплитане на контролните функции на ветеринарните и санитарните инспекции и определи като добра идеята за създаване на агенция по храните, която ще обедини контрола при спазването на различните изисквания при производството и продажбата на храните.

Източник: в. "Сега"