През последните няколко тримесечия българската икономика бележи по-скоро среден ръст спрямо този на страните в ЕС, а това показва, че България не е толкова проблемна страна в кризата, споделя пред в. 24 часа икономистът от „Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов.

Категорично обаче е сигурно и друго - че не сме сред държавите, които след 2009 г. рязко дръпнаха нагоре. И ако статистиките сега отчитат възстановяване на икономиката у нас, то определено не е с много бързи темпове.

Вярно, в последните 12-13 г. в България непрестанно регистрираме висок икономически растеж, с който догонваме средното ниво в ЕС.

Единствено Румъния е малко по-бърза от нас в това отношение. Но със сигурност трябва да откроим индикаторите, в които сме по-бавни от средните нива, и тези, в които по-бързо успяваме да се доближим до развитите европейски държави.

Ако през 2012 г. правителството успее да изпълни програмата си за бюджетния дефицит, вероятно България за първи път от 3 г. ще бъде сред отличниците в това отношение. Със сигурност България е и втората държава след Естония с най-нисък държавен дълг. Също така сме на втора позиция като държава, която в последните 10 години най-много е намалила държавния си дълг. Тези факти говорят за придвижването ни напред, но не трябва да се злоупотребява с данните.

Солидарен съм с тезата на икономическия министър Трайчо Трайков, че когато има криза и смяна на глобалната икономическа картина, когато лесните пари свършиха, а балонът в някои сектори се спука (най-вече в някои други страни), очевидно за да има нов растеж, икономиката трябва да се преструктурира. Очевидно част от бизнесите, които развиваме вече не са толкова адекватни на глобалното търсене. Затова губещите фирми, които не могат да се справят в кризата и за които няма търсене в момента, трябва да се свият и ресурсите да се насочат към сектори, които дават перспектива в новата глобална ситуация. Например видяхме, че експортно ориентираните сектори имат по-високи нива даже и от 2008 г.. Там криза няма - имаше няколкомесечен шок, след който те дръпнаха нагоре.

Съгласен съм и с друга теза на министър Трайков - че високи доходи и висок стандарт на живот в дългосрочен план се постигат, когато структурата на икономиката постепенно включва все повече и повече бизнеси и отрасли, които използват знания, технологии, ноу-хау и по-малко разчитат на евтин труд и на голи природни ресурси.

Всъщност, това е дългосрочна тенденция, която вече започна да се случва.

Спомнете си например колко шивашки цехове и производства имаше през 90-те години у нас. Бяха известни с изключително лошите си условия на труд и ниски заплати.

Те постепенно изчезнаха, защото се появиха по-високо технологични производства, които дръпнаха с по-високи заплати част от работната ръка.

Ето това трябва да се случва в България и в бъдеще. Подобна перспектива обаче не бива да се представя опростенчески - че правителството ще седне и ще напише план и, видите ли, от другата година икономиката ще се смени.

Трябва да се отвори път на капитала и на предприемачите да навлизат в такива бизнеси, за да откриват нови работни места там, да влагат средства в това. Но за тази цел са необходими много инвестиции - както на знания, така и на физически капитал. Това означава, че има хора готови да рискуват. Но за да се случи това, е нужна добра бизнессреда, която да осигури на предприемчивите сигурност.

Да, в последно време България започна да се отделя от групата на проблемните страни. Нашите лихви например са по-ниски от тези на Италия, Испания и много други страни. Съвсем скоро ще се доближим до тези на Франция, което никога досега не е било. Това означава, че с упоритост и търпение можем да се откроим, да направим така, че инвеститорите отвън да не се плашат толкова да правят бизнес в България. Което предполага, че дори и в някои страни от ядрото на Еврозоната да има стагнация заради дългови проблеми, заради нужда от затягане на коланите, ще сме в малко по-добра позиция. Това при условие, че не развалим политиката и макроикономическата картина вътре в страната.

В крайна сметка обаче добрите резултати се виждат - тази година лихвите по кредитите започват да намаляват осезаемо, а това означава по-ниска цена на финансиране и по-добри възможности за инвестиции. Това са леки стъпки, които обаче ни дават шанс да сме на малко по-различна стартова позиция, което е и целта на икономическата ни политика.

Ако има възстановяване в Европа, е важно ние не просто да плуваме с прилива, а да го изпреварваме. Това не се случи през 2009-2010 г., защото дълго време ни смятаха за част от групата на проблемните страни, на държавите, които в скоро време ще фалират. Спомнете си писания по медиите оттогава:

"Парите свършват!", "България има огромен дълг", "Какво ще стане с банките" - всичко това се оказа невярно, но трябваше време, за да стане ясно, че в България нещата вече са доста по-различни. Например от една Унгария, която днес е фалирала държава и иска да възстанови контакта си с МВФ, който преди време рязко прекъсна. В момента там и с просто око се вижда, че домакинствата и бизнесът са много по-тежко задлъжнели от тези в България, че плащат много по-високи лихви, че правителството е в много по-тежко положение в сравнение с 2009 г.

Колкото до окачествената като много тежка за света в криза следваща 2012 г., аз съм по-скоро оптимист за България. Надявам да не завием в посока на един по-радикален популизъм. В момента синдикатите предлагат откровени глупости, опозицията приглася с нелепи предложения за вдигане на данъчната тежест, за спиране неа реформите в БДЖ и други държавни предприятия, които в крайна сметка тежат на всички нас и на цялата икономика.

Ако правителството не се поддаде на такъв популистки натиск, аз съм по-скоро солидарен с прогнозите на мнозина, че тежката криза през 2012 г. ще мине в България по-леко, отколкото в другите страни по света. Надявам се следващата година фискалната ни стабилност да е такава, че да ни причисляват по-този критерий по-скоро към финландците, холандците, германците и шведите.