Българското правителство направи своя избор, от двете злини (инфлацията и рецесията) избра борбата с едната - инфлацията. Заради скока на цените министрите решиха 1.2 млрд. лв. от излишъка да отидат за борба с инфлацията, плюс още 350 млн. лв. се дават в ръцете на чиновниците за инвестиции - магистрали и ВиК проекти.

Този значителен финансов ресурс (близо 0.5 млрд. лв.) директно ще отиде за компенсиране на най-уязвимата част от населението поради скока на цените на горивата, газта, парното, тока, водата, хранителните продукти и пр. стоки и услуги.
Според правителствените прогнози инфлацията затихва, тъй като основните фактори за нея (цените на петрола и на храните падат) намаляват своето влияние и до края на годината тя ще бъде едноцифрена.

Независимо от поскъпването, реалните доходи през юли са нараснали с 4.4% на годишна база. Същевременно средната работна заплата за второто тримесечие се е повишила със 7.9 на сто, а пенсиите с 6%, в сравнение със същия период на миналата година. Тоест, след като реалните доходи нарастват при инфлация на годишна база между 10% и 15%, това означава, че вече компенсации е имало.

В същото време рецесията тропа на вратата, а българската администрация не е подготвена за разрастващата се криза или по-скоро спи върху прогнозите, че тя ще ни отмине и единствените последици за родната икономика ще са увеличените лихвени равнища, слабо забавяне на стопанския ръст и темповете на развитие в строителния сектор, вкл. инвестиционната активност.

В специална колонка в The Financial Times бившият шеф на Федералната резервна система Алън Грийнспън посочи, че текущата финансова криза може да се смята за уникално явление, което се случва един или два пъти на сто години. Според него тя изобщо не прилича на краткотрайните периоди на дефицит на ликвидност през 1982, 1989 и 1997-1998 г. Сега кризата е засегнала най-големите финансови институции и е удивителен не толкова фактът, че икономическият растеж на световната икономика се забавя, а това, че изобщо има растеж.

Прогнозата на финансовия гуру е, че кризата ще завърши едва тогава, когато цените на недвижимите имоти в САЩ се стабилизират. Дотогава много банки ще се окажат под заплахата от банкрут. Според Алън Грийнспън през последните години на световния пазар активно се включиха страни, чиито икономики се управляват от държавата, т.е. значителен е делът на държавната намеса, като Китай, Индия и Русия (бих прибавил и България).

В тези държави, обръща внимание Грийнспън, може отново да се засили влиянието на чиновниците, което влияние на първо място ще се изрази в борбата с инфлацията (нещо, което направи и българското правителство). Прогнозата на Грийнспън е, че ако това се случи, глобализацията на световния пазар ще се забави.
Управляващите в България избраха именно този път - борбата с инфлацията, или по-скоро компенсация за инфлацията, а не борба с рецесията, която се задава. Симптомите за последната вече са налице:

Инвестиционни фондове за имоти започват да спират своите проекти в България, особено тези, свързани с българските курорти (морски и планински) - „Блек сий пропърти" се отказва от вложението си в Царево; „Бългериън пропърти дивелъпмънт" спира инвестицията си в Банско и пр.

Свива се външното финансиране за българската банкова система, което веднага ще намали кредитната активност и ще увеличи още повече лихвените равнища. Нещо повече - борбата за депозитите на населението и фирмите ще продължи с още по-голяма сила, което също ще се отрази на повишаване на лихвените проценти.

Българската фондова борса не прави изключение от световните финансови пазари
и спадът на борсовите индекси продължава ежедневно с около 2-3%. И ако изходим от спада на абсолютните стойности на фондовите индекси, несъмнено кризисната ситуация е налице. На практика, следваме тенденцията на световните фондови пазари - национални, регионални, световни, т. е. динамиката на регионалните, групови и отраслови индекси. Нетните седмични тегления от страна на вложителите в българските договорни фондове през последните седмици са между 2 и 7 млн. лв.

И ако този процес се прехвърли върху банковата система, паниката на пазара няма да бъде удържана само с гарантираните 40 000 лв. по закон на влог в една банка (на 9 октомври правителството реши да предложи гарантираният влог на гражданите да стане 50 000 евро, бел. ред.) Добрата новина е, че балансите на българските банки са чисти и нямат експозиции към американски финансови институции.

Строителният сектор, който беше един от локомотивите на растежа в българската икономика, драстично забавя темпове. Според изследване на CBN през 2006 г. - най-силната за строителния сектор година, основните компании в бранша са отбелязали ръст от 32.6%. През 2007 г. предварителните данни сочат ръст от 11.2%, а прогнозата за 2008 г. е за известно забавяне на темпа от 9.3 %.

Рязкото спадане на цените на суровините на световните пазари, в т. ч. на петрола и металите, достигна своя максимум за последните 50 години, според агенция Bloomberg. Индексът Reuters/Jefferies, отчитащ промените в цените на 19 суровинни стоки, спадна за периода 29.09.2008 г. - 03.10.2008 г. с 9.9%. Това е най-големият спад от 1956 г. досега.

Тази привидно позитивна новина за българската икономика обаче е явен симптом за рецесия в световното стопанство. Освен това едва ли може да очакваме видим спад в ценовите равнища на основните стоки и услуги, защото цените у нас танцуват танго "две стъпки напред и една назад".

За съжаление, сме свидетели на факта, че българската администрация си е заровила главата в пясъка и въобще не мисли за рецесия, а да не говорим за предшестващи мерки.

Източник: вестник “Монитор”