Какъв е профилът на българската младеж? Какви са ценностите и представите за успех в живота? Какво очакват младите хора от работата като професионална реализация и като заплащане? Доколко младежите са толерантни към различните от тях? Какъв е лайфстайлът на младия човек?

На тези въпроси дава отговор национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). То е проведено между 7 и 19 юни 2013 г. сред 1100 респонденти на възраст между 15 и 35 години в цялата страна, по метода на полустандартизираното интервю “лице в лице”. Данните са съпоставими с аналогични изследвания на НЦИОМ от 2005 и 2010 г., съобщава Труд.

Мечтата на младите - 1220 лева заплата

Какво очакват младите хора от работата си? На първо място - високи доходи. През 2013 г. сумата (средноаритметично), под която един млад човек не би се хванал на работа, е два пъти по-голяма от минималната работна заплата - 566 лв. През 2010 г. този праг е бил 526 лв.

А парите, заради които си струва да работиш, за да се чувстваш добре и да си пазиш работното място (пак средноаритметично) са 1200 лв. (1116 лв. през 2010-а).
11% от интервюираните обаче са склонни да се хванат на работа дори за сума под минималната заплата от 310 лв. Това са предимно жени, тийнейджъри, които още учат, нискообразовани, роми, и младежи, които са безработни или които живеят в села и малки градове.

С най-високи очаквания за добро заплащане са живеещите в София. А цели 70% от младежите биха работили, дори да са материално обезпечени. Това са най-често хората на възраст 30-35 г., високообразованите, живеещите в малък град или село, както и заетите в държавния сектор. Тийнейджърите пък най-често са в онези 30%, които не смятат да работят, ако имат много пари.

За последните 3 г. обаче изискванията на младежите към работното място са се увеличили. От него вече се очакват повече възможности за общуване с хората, за растеж в кариерата, за пътуване в чужбина и за обществено признание.

Най-престижната работа в очите на младите е да имат собствен бизнес. Това е мнението на 41% от интервюираните, като то се споделя най-често от жителите на столицата.

30% предпочитат да работят в държавно учреждение. Тук са главно жените, живеещите на село и хората, които са вече на държавна работа. В период на икономическа криза тя дава повече сигурност - и като редовно плащане на заплати, и като социална защита. Затова и интересът към държавната работа се е увеличил - през 2010 г. тя е била предпочитана от 23% от младежите.

В частния сектор предпочитат да работят 22% от респондентите. Това са предимно жители на столицата, студенти и хора, които вече работят в частния сектор.

Юрист, лекар и IT специалист продължават да са най-предпочитаните професии от младите хора от 2005 г. досега. През 2013 г. обаче, съвсем нетипично за целия преход, до тях се нарежда и професията на преподавателя. Това е свързано както с увеличаването на доходите на учителите в средното училище при реформата на министър Даниел Вълчев, така и с промяна в ценностната система на младите хора.

Кое е по-важно за вас - стандартът на живот или образованието. По този въпрос младите българи се разделят в съотношение 57:43.

Расте и делът на плащащите частни уроци. Преди 3 г. това са били 41% от интервюираните, днес - 46%. “Доучването” с частни уроци красноречиво показва доколко качествено е образованието у нас, доколко е безплатно и доколко осигурява равен достъп на всички до различните образователни нива.

Едва 4% от българските младежи признават, че са давали подкуп на преподаватели, а само 3% - че са подкупвали училищна или вузовска администрация.

Доколкото предлагането и получаването на подкуп обаче е престъпление, вероятно делът на даваните подкупи е по-висок, уточняват от НЦИОМ.

Чалгата още е №1, но вече отстъпва

За последните 8 години с цели 13 процентни пункта намалява делът на младите българи, които посочват, че слушат поп-фолк (от 54% през 2005 г. на 41% през 2013 г.). И въпреки че чалгата продължава да е най-слушаната музика от младежта у нас, във врата вече диша рокът, чийто почитатели нарастват с 5 процентни пункта за последните 8 години. 25% от младите днес декларират, че слушат рок. И той вече заема второто място в предпочитанията им, измествайки поп музиката, която през 2005 г. е била подгласник на чалгата с 35% фенове.

Пренареждането в класацията се дължи на свиването на други дялове и разширяването обхвата на харесваните музикални жанрове. Силно намаляват например предпочитанията към българската народна музика - от 19% през 2005 г. на 6% през 2013 г., а броят на предпочитаните музикални жанрове за този период се е увеличил от 20 на около 40.

Какво слушат най-младите между 15 и 18 г.? 47,5% - попфолк, 18,45 - рап, 17,7% - рок. С качването на възрастта феновете на попфолка постепенно намаляват. Във възрастовата група 19-25 г. го слушат 45%, следван от рока (25,3%) и поп музиката (16,4%).

Чалгата е любима за 40 на сто от 25 - 30-годишните. 21% харесват рок, 18% - поп.
33% от най-възрастните млади хора - 30 - 35 г., залагат на попфолка. Сред тях рок слушат 29,3%, а поп - 18%.

Свободното време е една от основните ценности за младите хора и те стават все по-активни в оползотворяването му. Ако през 2010 г. цели 20% заявяват, че не правят нищо особено в свободното си време, то през 2013 г. те са вече само 12 на сто. “Нищоправенето” е присъщо най-вече за тийнейджърите и за най-нискообразованите младежи.

Половината от младежите чатят всеки ден, като това е валидно за 90% от най-младите - до 18 г. Не чатят в интернет в свободното си време едва 21% от младежите. Заради сърфирането и чата в Мрежата се наблюдава лек спад при компютърните игри.

Ежедневното гледане на телевизия е основен начин за запълване на свободното време (при 83% от младежите), като в София този показател е с 10 пункта по-нисък, отколкото в селата.
Четенето на книги обаче далеч не е сред любимите занимания. През 2013 г. едва 9,7% от младежите четат книги (не учебници) в свободното си време.

Успехът е талант, почтеност и добро семейство

Запитани, “Какво би ви липсвало най-много, ако сте лишени от него?”, днес младите българи без колебание поставят на първо място родителите (60%), а на второ място парите (58%). Преди 8 години първо са били парите (41,6%), после родителите (40,3%).

Мъжете, живеещите в столицата и в големите градове поставят парите като липсваща ценност пред родителските грижи, докато за момичетата и живеещите в малките градове и в селата родителите са най-важни.

След родителите и парите приятелите са третото най-важно нещо в живота на младите хора (40.6%). Едва на четвърто място идват съпругът/съпругата или гаджето (37,2%).

Родното място би била първа липса за 15.7% от интервюираните, а родната страна - за 9.2%. Родното място би липсвало най-изразително на най-младите и на живеещите в провинцията, а родината - на образованите и живеещите в столицата. Това да са лишени от кариера пък би създало най-много ценностни липси на младите столичани, които при това имат високо образование и работят в държавния сектор.

Като израз на готовност за разговор по темата изследователите от НЦИОМ окачествяват отговора на едва 10% от младите българи, че сексът би им липсвал, ако по една или друга причина се налага да се лишават от него. Единствено столичните младежи са малко по-отворени по темата - 19% от тях признават, че липсата на секс би било загуба за тях. През 2005 г. обаче “свенливците” в национален мащаб са били два пъти повече.

Със 7% спрямо 2010 г. нараства делът на посочващите, че е важно да си талантлив, за да успееш в живота.

С 15% нараства значението на добрия произход. Да си от добро семейство е трамплин към успеха най-вече за жените и живеещите в провинцията.

Все по-важно за съвременните млади българи е да си почтен човек и да имаш принципи. Почтеността е два пъти повече предпочитана пътека към успеха от безскрупулността. Значима е промяната за последните 3 години в отношението на младежите към ромите. 15% от всички интервюирани през 2010 г. младежи са твърдели, че мнението им за ромите е отрицателно и не общуват изобщо с тях. През юни 2013 г. на тази позиция са вече 23% .

Вторичният прочит на данните обаче показва коренно различни картини според това къде живеят интервюираните. Едва 27% от столичаните приемат напълно ромите и общуват с тях, докато за живеещите в селата този дял е цели 63%. 51% от столичните младежи имат отрицателно отношение към ромите и не общуват с тях. Това е валидно само за 8% от живеещите на село.

За последните 3 г. крайно негативно настроените млади българи към психично болните са намалели от 55% на 37%.

37% от младежите имат крайно отрицателно отношение към гейовете, 31% - към лесбийките. Докато лесбийките са в равна, макар и невисока степен приемливи за жените и мъжете, гейовете пораждат доста по-изразен негативизъм сред мъжете. В същото време гейовете са три пъти, а лесбийките два пъти по-добре приети от младите столичани в сравнение с младите жители на селата.