Само една стока устоя на хилядите проценти инфлация, натрупани през 20-те години демокрация. Цената й при залеза на режима на Тато и апогея на управлението на Бойко Борисов е почти една и съща. В края на 1989 г. джобното кибритче струваше 4 ст., а сега е 5 ст.

Това показа справка в информационните масиви на Националния статистически институт. Реално в момента кибритът дори е по-евтин от комунистическия, защото сега покупателната сила на петте стотинки е доста по-малка от тази преди 20 г., обясниха експертите по измерване на инфлацията в НСИ.

Като сравнение едновремешната обикновена вафла от 5 ст. вече е поне 10 ст., а пък бозата от 6 ст. е близо 50 ст.

Кибритът винаги е бил в потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията, обясниха от статистиката.

В първите години на демокрацията - до хиперинфлацията в края на управлението на Жан Виденов, и тази стока е поскъпвала.

През 1995 г. кибритът е струвал 1.41 лв., а през 1996 г. - 3.45 лв.

Хиперинфлацията вдига цената му в края на 1997 г. до 47.13 лв. Тогава обаче идва деноминацията на лева и кибритът се връща до нивата по времето на Тодор Живков. От средата на 1999 г. клечките за палене на огън стоят на една и съща магическа цена от 5 ст.

Тайната тук не е в стоката, а в монетата от 5 ст., обясни магията на кибрита търговският мениджър на "Шведски кибрит Плам" Стефан Милчев. До 2000 г. тази фабрика в Костенец бе единственият производител на кибрит у нас, а производството е започнало още в началото на ХХ век.

"Цената на едро се движи между 1.7 и 2.1 ст. за кутийка. Така единствената монета, която е над тази стойност, е 5 ст. Представете си как продавачът на будката ви връща ресто при цена, да кажем, 3.5 ст.", разкри тайната на магията Милчев.

За съжаление обаче и тази стока отива в небитието. Търсенето й непрекъснато пада. През 1995 г. например в страната са продавани 12-15 млн. кутийки всеки месец, докато в момента максималният месечен оборот е 6 млн. кибрита, разказа Милчев. Тъй като е по-нискокачествен, джобният кибрит се търси най-вече от пушачи в столицата и големите градове.

По селата и малките градчета хората държат на качеството на тази стока и купуват по-скъпите, но и по-хубави кибрити с удължено горене, чиято цена обаче се движи около левче за кутийка. Обратно, в града кибрит се купува главно от хора, които са забравили запалката си вкъщи и им трябва огниво колкото да изкарат деня.

Заради това и фабриката в Костенец вече не се занимава с производството на джобни кибритчета. Производството е насочено към висококачествени запалки за камини и брикети. "Все още предлагаме и джобни кибрити, но като вносител, колкото да го поддържаме като асортимент", признава Милчев.

Пазарът в страната е разделен между турския и руския кибрит, като изненадващо се появяват и клечки от Индия и Пакистан.

По-качествени са турските кибрити, но пък руските идвали на много ниски цени, разказа експертът. Причината е, че руски кибрит се появява у нас обикновено като бартерно плащане за български износ към Русия. Най-често с огниво се плащат доматите и кетчупът, които изнасяме. "Другото, с което руснаците плащат, са горива или автомобили.

До петрола обаче не пускат големите играчи, а лади и москвичи отдавна не се харчат в страната и заради това се взема кибрит", обясни Милчев. Заради това обаче след бартер износителят на кетчуп бързал да си продаде бързо кибрита и свалял много цените на пазара. На будката обаче кибритчето неизменно си е 5 ст.

Източник: в. 24 часа