Минималната заплата да стане поне 290 лв. Това поискаха синдикатите от кабинета и бизнеса след тежко заседание на специализираната работна група вчера.

Най-вероятно обаче профсъюзите ще се съгласят и на 270 лв., тъй като идеята е парите на най-нископлатените да не падат под прага на бедността. А за тази година той е закован на 211 лв.

Хората, които получават 240 лв. обаче, след облагането се разписват едва на 198 лв. Това автоматично значи, че те минават под линията на бедността.

Освен промяна в цифрата синдикатите искат и създаване на горен праг на минималната заплата. Той трябва да бъде в размер на 60% от средното месечно възнаграждение. За първото тримесечие на 2010 г. то е около 600 лв.

Което означава, че "таванът" на най-ниската заплата би бил около 360 лв. На практика това означава, че размерът на най-ниското заплащане трябва да бъде актуализиран всяка година.

Идеята е с течение на времето минималната заплата да се отлепи от прага на бедността и да тръгне към 60% от средното за страната възнаграждение, поясниха социалните партньори. Те допълниха, че най-вероятно при изчислението тежест ще имат и допълнителни фактори, като например икономическия ръст на страната, инфлацията и безработицата.

Профсъюзите настояват парите да скочат възможно най-скоро, за да подпомогнат потреблението на най-бедните семейства в кризата. По време на антикризисните преговори обаче увеличението не беше прието заради липсата на ясен механизъм, по който парите да скочат.

Въпреки полемиките в тристранката принципно съгласие за вдигане на минималната заплата има и от бизнеса. Предприемачите се обявиха "за", защото и в момента немалка част от работниците у нас се осигуряват на минималната сума, а реално получават повече.

Според работодателите, скокът на парите би помогнал да се прочисти сивият сектор. По данни на националната статистика, за миналата година работещите срещу най-ниската сума в публичния сектор са били 37 293, а в частния - 124 546 души.

От бизнеса обаче настояват размерът на минималната заплата да се обвърже с производителността на труда. Според тях, не било редно минималната работна заплата да се раздава като социална помощ. Най-важен е икономическият фактор и приходите, които работниците носят, призна Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал.

Преговорите в работната група за размера на възнагражденията ще продължат и през следващия месец. След това решението ще бъде дискутирано и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Източник: в. Стандарт