164 села изчезнаха от картата на България. Според статистиката на НСИ пък в още 564 селища живеят по по-малко от 10 души. Въпрос на време е и те да бъдат махнати завинаги от историята на страната ни, пише вестник "Стандарт".

От години големите градове се развиват за сметка на селата, но в последно време тоталният превес на миграцията от селото към града дава трайни резултати, отчитат експертите. Дори световната компания Google няколко пъти обновява съдържанието си и заради заличени от картата ни села и землища.

Последното село, което с решение на Министерски съвет вече не съществува у нас, е Бързея, община Кирково. Причината е, че селото не отговаря на изискванията в чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство за наличие на постоянно живеещо население.

Преди него е заличено и село Градинка, община Антоново. Законът е категоричен - за да се води едно място като населено, то трябва да има поне един жител и собствено землище.

В последните години по този начин са закрити стотици села. Според данните едва 23% от жителите на страната ни са регистрирани с адреси в селата. От години най-лошо е положението в областите Габрово, Перник, Русе, Велико Търново и Кърджали.

Има изключително силна и трайна тенденция на миграция от селата към столицата, областните и по-малките градове. Младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа.

Независимо от различните европейски програми за земеделие и подпомагане на селските райони, младите не искат да се занимават с този род дейност, което и статистически показва, че за момента няма изгледи тази тенденция да се преобърне. В 1135, или в 21.6 на сто от населените места, живеят от 1 до 49 души.

Градовете в България са 257, а селата - 5009, сочат обобщените статистически данни. 7 202 198 души е населението на България в края на 2014 г., според данните на НСИ. Половината от всички българи живеят в 28-те общински центъра, като най-населени са София, Пловдив, Варна и Бургас. Основното население на страната е разпределено в седем града из цяла България.

Населението на столицата, което според данните възлиза на 1 291 591 души, пък се равнява на сбора на населението на следващите 6 най-големи града. В тази цифра дори не влизат хората, които работят в София, но са с различно местожителство. С тях по-неофициални данни столицата набъбва до над 2 млн. души.

Това показва, че оредява не само селското население, а и провинцията като цяло. Още по-стряскащото е, че младите хора от малките населени места вече подминават големите градове и предпочитат миграцията към чужбина. Голяма част от обезлюдените села в България се намират в Северозападния регион, обявен от европейската статистическа служба "Евростат" за най-беден в Европейския съюз.

Тенденцията към обезлюдяване на селата у нас започва още след края на Втората световна война. Подобно е положението обаче и в други страни, включително и в Западна Европа. В Белгия например почти цялото население е градско, но въпреки това има изключително добре развито земеделие.

Урбанизацията и обезлюдяването са световни тенденции и няма как да не продължат и в България, коментират експертите. Въпреки това обаче се правят различни опити за заселването на изчезващите ни села.

На много места у нас къщи и имоти закупуват чужденци - основно англичани, руснаци и японци. Отделно мнозина по-млади пенсионери отиват на село, за да се отдадат на спокоен живот. Има и слаб ръст на млади хора, които решават, че все пак ще се занимават със земеделие и изоставят града.

Тази тенденция като цяло обаче е твърде слаба на фона на все по-нарастващата с обезлюдяването и изчезването на цели села, които само допреди петдесетина години са били населени с поне стотина жители.