Всеки, който няма пари да си плати наложената глоба, да полага обществено полезен труд. Това предлага в доклада си "Ефективност на глобите" институт "Отворено общество".

Според експертите основен проблем на повечето наказания в страната е това, че хората отказват да ги платят или заявяват, че са социално слаби. Така с новото предложение, всеки нарушител, който няма пари да си плати наказанието, ще чисти улиците или ще копае градинки безплатно, пише днес вестник „Монитор“.

В доклада на института е записано още, че друг основен проблем е това, че предвидената процедура за налагане на глоби и имуществени санкции е дълга и тромава. Тя отнема средно около два месеца и е свързана с твърде много разходи на време, усилия и средства, както от страна на административно-наказващия орган, така и от страна на санкционираното лице, уточняват експертите.

Затова те препоръчват въвеждането в най-скоро време на т. нар. бързо производство, в което не се съставя акт за установяване на нарушението, в случаите, когато с помощта на специални технически средства са установени нарушителят, допуснатото нарушение, времето и мястото на извършването му. В този случай събраните доказателства се изпращат на компетентния административно-наказващ орган.

Тази практика е добре развита в страните от ЕС, твърдят още експертите от "Oтворено общество".

Друг проблем при налагането на глоби у нас е наличието на голям брой лица с адресна регистрация, която не е актуална. Това затруднява връчването на наказателните постановления и на поканите за доброволно изпълнение.

Освен това от института предлагат да се взаимства практиката в някои европейски държави глобата да се определя като процент от доходите на нарушителя.

Голям проблем, който е повод за корупционни практики е това, че е много голяма разликата между минималния и максималния размер на глобата.

От института предлагат още необжалваемият размер на глобата да се промени от 10 на 100 лева. Така ще се намали многократно броят на обжалванията, което ще улесни и държавната машина, твърдят експертите. Експертите предлагат и по-висок размер на глобите, налагани с фиш. Те трявба да станат от 50 до 200 лева, а не както досега - от 10 до 50 лв.

Друго предложение е да се намали размера на глобата, ако тя бъде платена веднага и нарастване на нейния размер в случай, че не бъде заплатена доброволно в предвидения срок. Вариант е и предвиждането на възможност за сключване на споразумение с нарушителя.
Според експертите събираемостта ще нарасне, ако бъде предвидено отнемане на разрешение или отказ за издаване на документи. Възможно е да бъдат предвидени и други мерки в тази посока: забрана за напускане на страната, в случай, че наложената глоба не е платена; отказ за издаване на документ, че лицето няма задължения към държавата (по този начин се препятства получаването на кредити); временно спиране на моторното превозно средство от движение до заплащане на глобите и др.

Експертите са мнение, че събираемостта ще се повиши и ако КАТ въведе налагането на глоби по фиш, заплащането на наложените глоби чрез пощенски запис и по електронен път:
Предвижда се до края на 2008 г. и контролните талони да се получават чрез препоръчана пратка до съответното лице, което е платило глобата.

Експертите установили още, че голям проблем в Градския транспорт в София са учениците. Повечето от тях под 16 годишна възраст и нямат лични карти, поради което не може да им бъде съставен фиш или акт. Според статистиката на СКГТ от общо 150 000 ученика и 120 000 студента в София само около 24 000 пътуват с абонаментни карти.

За да бъде стимулирано пътуването с абонаментни карти, СКГТ обсъжда предложението в случаите, когато на нарушителя е съставен фиш или акт, да има възможност да бъде спряно административно-наказателното производство, ако в определен срок санкционираното лице закупи едномесечна абонаментна карта за пътуване с масовия градски транспорт.

Друг вариант за намаляването на гратисчиите е въвеждането на електронното таксуване в колите на градския транспорт в София.

Снимка: БГНЕС