Скандалът с миньорите от Мадан завърши с хепиенд. Как стана възможно това, попитахме новия концесионер на мините и собственик на "Минстрой" АД Николай Вълканов. Той е минен инженер, д-р на техническите науки, член на президиума на Световния минен конгрес от 1992 г., председател на българското маркшайдерско дружество, пише в. Стандарт.

- Господин Вълканов, колко инвестиции ще са нужни в Мадан, за да заработят мините?

- Дълговете, с които купихме "Горубсо"-Мадан, са над 30 млн. лв., досега сме платили 20 млн. накуп. 15 от тях бяха към свързани фирми на Валентин Захариев, около 2 млн. за неизплатените заплати и 700 хил. на EVN. Следващото голямо плащане е към бюджета - над 10 млн. От години не са внасяни осигуровки на работниците, данъци, най-вече ДДС. Сега тече ревизия на "Горубсо"-Мадан и когато тя приключи, в рамките на месец ще разплатим всички останали задължения. Първите инвестиции, които направихме, бяха животоспасяващи - свързани със сигурността. Трябваше бързо да снабдим с материали. Заради лошата слава всички доставчици искат предварително плащане. С министъра на икономиката Делян Добрев уточняваме инвестиционната програма. В рамките от 3 до 6 месеца трябва да изпълним програмата, която да гарантира ефективна работа на рудника. Това ще струва още няколко милиона.

- Колко хора работят сега за вас?

- В Мадан са 750, в Златоград - 500, в Рудозем - 130, в новите рудници ще бъдат 70-80. Имаме и Институт по минно строителство, където се правят проектите за развитие. Този бранш е най-силният ни и амбицията е да го направим не само от национално значение, а и от европейско. С годишно производство на 50-60 хил. тона оловно-цинков концентрат сме сериозен производител.

- Как убедихте Захариев да продаде "Горубсо"-Мадан?

- Преговори със Захариев водим от ноември 2011 г. Идеята за сделката беше лично моя, защото ми беше ясно, че рудникът ще затъва все повече. Собственикът се запъваше и се опитваше да ни извива ръцете. Но вече течеше процедурата по отнемане на концесията и обявяване на предприятието в несъстоятелност. Нещата отиваха на зле за него, защото нямаше да получи тези 15 млн., които получи от нас за погасяване на задълженията. След това издължихме още 700 хил. евро задължения на Интертръст холдинг, за които беше поръчител "Горубсо"-Мадан. Така че сумата, която платихме извън договореното, беше солидна.

- Каква беше ролята на премиера Бойко Борисов в цялата тази сага?

- Намесата на правителството направи координацията между продавач, купувач и банка много бърза и всички бяха доволни. Ако не беше действано бързо, концесията изтичаше, а за нова с всички съпътстващи я процедури трябваше да се чака дълго. През това време не се знаеше какво ще стане с работниците и с предприятието. Така че упреците на някои политици за силова намеса на държавата са несъстоятелни - тя е страна в сделката, защото концесията е нейна грижа. И тя се намеси точно в 90-ата минута, за да се реши сделката, която в противен случай можеше да отнеме дори години.

- Как диверсифицирате бизнеса си?

- Основният ми бизнес е добив на полезни изкопаеми. От 10 г. развивам "Горубсо Златоград", имаме концесия за "Върба Батанци" - проектът започва през май. По този начин ще свържа четири рудника заедно - от Златоград до Рудозем. Това значи 40 км подземно строителство със свързани галерии. Или, както казвам аз, направили сме едно метро в Родопите от 40 км.

- Отказвате ли се от строителството, от туризма?

- В строителството бяхме сред големите - правехме годишно средно по 50-60 хил. кв. м застроени площи - офиси, жилища. В момента там пазар няма и затова не сме активни, въпреки че имаме готови проекти и терени. Просто изчакваме и когато дойде времето, ще започнем пак да строим. Предпочитаме инвестициите сега да отиват в енергийни проекти и добив на полезни изкопаеми.

- Как се решихте на такава крачка по време на криза, когато никой не инвестира?

- Кризата е и възможност. Миннодобивната промишленост работи добре, добре работят и големите строителни компании, които изграждат пътища и магистрали. Страшно много пари има по европейските програми. Отворете Държавен вестник и ще видите, че всеки ден се откриват процедури поне за по 100 млн. лв. обществени поръчки - воден цикъл, пречиствателни станции, сметища - което никога не е било. Не знам защо хората не виждат това. Има достатъчно работа, стига да имаш сили и възможности да я работиш.

- Прогнозите на икономистите обаче са все по-апокалиптични - финансовият министър Симеон Дянков предвижда тази година да бъде още по-тежка от предишните.

- За него е разбираемо - той гледа събираемостта и бюджета. Аз говоря за възможностите на частния бизнес по време на криза. Ако ти си добра компания, ако си добре подготвен, ако имаш хората, материалите и техниката, участваш в дадена процедура, печелиш я, изграждаш - и парите са сигурни. Другата възможност е сам да инвестираш. За това обаче трябва да си добра фирма, да имаш добър баланс, добра фирмена история. Тогава отиваш във всяка една банка и тя ще ти даде кредит. Нали разбирате, че аз не държа под възглавницата си 60 млн. Всичко, което изкарам, инвестирам. Затова, като имам добър баланс, отивам в банката. Най-доброто финансиране, което съм получил обаче, е било от немска банка - Байерише ландесбанк. Осигуриха ми финансиране за енергиен проект. В България влязоха немски пари за правене на български проект! Но банката дава кредит на този, който заслужава. Да не би в този случай да има някаква политическа намеса? Аз нямам никакви отношения с Меркел, не я познавам. Дадоха ми 30 млн. евро кредит, застрахован - забележете! - също в немски застраховател - "Хермес", при това държавен. И когато някой ме попита: Как го правиш в тези години на криза?, отговарям: Със знания, възможности и години сериозна работа. Защото за този кредит ме гледаха под лупа за 5 г. назад. Но трябва така да си направиш бизнес плана, че да може бизнесът, за който си взел заемите, да е в състояние да ги връща.

- Смятате ли, че хидровъзелът "Цанков камък" е излишен проект, който е глътнал неоправдано много пари? Фокусът на вниманието там беше изместен с хонорара на Ахмед Доган, а икономическата част на проекта някак излезе от общественото внимание.

- Участвал съм в строителството на обекта, чийто проект е от 30 години. През 2003-2004 г. бе възобновен като хидроенергиен. Каскадата включва още 6 ВЕЦ-а. Наложи се изместване на пътя. Това всъщност много го оскъпи, защото проектът бе много лош - пътят непрекъснато пропада, налага се строеж на тунели. Но язовирът и централата са добро решение, защото дават възможност в пикови моменти да заработи 80 мегавата. Може да се спира и да се пуска само когато ти трябва ток, например сутрин между 6 и 9 часа. Ценното на това съоръжение е, че дава възможност да се използва максимално хидроенергията от него, без да работи на празни обороти. НЕК има нужда от такива мощности. Следващата година EVN ще изгражда "Горна Арда" - друг анатемосан проект. Така България ще усвоява почти напълно квотите си за електроенергия от водни източници, което е много добре. Като хидроенергийно съоръжение "Цанков камък" е уникален - като язовирна стена, като изпълнение и като нужда от него. Цената даже не знам колко е.

- Вие участвахте в строежа на "Цанков камък" със смесеното дружество "Алпине" България, но през 2007 г. излязохте от него, защо?

- Причината е, че НЕК не плати вече извършени дейности. Просто спряха да ни плащат и не можехме да продължим работа. Сумите бяха големи, "Алпине" България беше смесено дружество между нас и австрийската "Алпине", която всъщност изгради основно "Цанков камък".

- Къде е удачно да се инвестира сега в България?

- Инвестирал съм в 25-30 мегавата фотоволтаични инсталации в района на Ямбол, Сливен, Павел Баня. Ориентирах се доста рано към този бизнес и досега съм инвестирал около 60-70 млн. лв. във фотоволтаици, другото е в рудодбива. Във възобновяеми енергийни източници беше изгодно да се инвестира, но новият закон вече ограничава нови мощности. И това е правилно, защото нямаше да има кой да изкупува енергията. Добивът на цветните метали обаче излиза от кампанийните инвестиции и винаги е актуален. Те нямат заместител и може в някои години да се харчат по-малко, но винаги ще има нужда от мед, цинк и олово.