Софтуерната индустрия за поредна година доказа, че е сред най-бързо развиващите се сектори у нас. Тя осигурява 1.86% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2015 г. и влиза в топ 15 на индустриите на България.

В софтуерния бизнес работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатените специалисти. През 2015 г. се очаква средното им брутно възнаграждение (заплати и бонуси) на месец да е 3358 лв., което е ръст с 8% на годишна база. През 2014 г. то е било 3108 лв., което е със 7% повече от предходната година.

Според официални данни от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия, изготвен от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), покупателната способност на един програмист в България е напълно сравнима с тази на неговите колеги от Великобритания.

"С 40 000 лв. средно годишно възнаграждение един програмист у нас може да си купи точно толкова, колкото един човек със средно годишно възнаграждение 40 000 паунда във Великобритания, колкото е средната заплата на един програмист там", обясни Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ, цитиран от вестник "Стандарт".

Средната заплата на IT специалистите у нас е четири пъти по-висока от средната за страната. Забелязва се и тенденция на значително намаляване в последните години на емиграцията на програмисти от България, каза още Георги Захариев.

"Дори се забеляза обратното - има хора, които се връщат, за да работят в България. С това възнаграждение в страната си те могат да живеят относително добре - както живеят на Запад, и избират да са тук - заради език, култура, семейство, приятели", каза той.

За последните три години в бранша са разкрити над 3000 работни места. "Това е много добра новина. Искаме да изтъкнем, че този ръст би могъл да бъде много по-голям, ако образованието намери начин да произвежда повече квалифицирани кадри за тази индустрия", каза Георги Захариев.

Работните места в индустрията за 2015 г. са над 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%. ИТ специалистите са 88% от всички служители в бранша, като една трета от тях са жени. Над 90% от работните места са заети от млади хора под 35-годишна възраст.

Заради недостига на IT специалисти в компаниите почти постоянно има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях като софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри са необходими над десет седмици.

Очакваните приходи от софтуерния бизнес в България достигат 1.6 млрд. лв. за 2015 г., което е ръст с 11% спрямо миналата година. Над 65% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги.

Компаниите платиха 238 млн. за данъци

Платените от софтуерната индустрия данъци през 2014 г. са 238 млн. лв. , което е с 25 млн. лв. повече от предходната година. От тях 89 млн. са ДДС, 21 млн. лв. са данък върху печалбата, 71 млн. лв. са внесените социални осигуровки, а 58 млн. лв. са от данък върху доходите на заетите в бранша.

Инвестират в ученици от 9 до 12 клас

В следващите 5 години страната ще се нуждае от три пъти повече ИТ специалисти, заяви Стамен Кочков, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Вече почти не съществува съвременен бизнес, който да не е свързан по някакъв начин с използването на високи технологии.

Растежът на софтуерната индустрия обаче е възпрепятстван поради невъзможността на образователната система да гарантира необходимия брой квалифицирани специалисти, обясняват от БАСКОМ.

Асоциацията вече е стартирала конкретна мярка за налагането и развитието на IT сектора, каза Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ. Това е проектът "Професия програмист". Идеята е ученици от 9 до 12 клас да бъдат ангажирани с придобиването на професионална квалификация паралелно с гимназиалното им образование.

Целта е за около две години те да придобият квалификация и да влязат в компаниите като стажанти младши-програмисти, като в 12 клас и по време на следването си в университет да работят на половин работен ден и всяка година да повишават квалификацията си.

"По наши прогнози, ако изградим около 25 образователни центъра в цялата страната до 2020 г., около 10% (или около 6000 деца) от завършващия випуск ще имат такава квалификация. Затова сега БАСКОМ и Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) работим по проект за определяне на държавните изисквания за "Професия програмист".

Софтуерната индустрия ще инвестира не само в изискванията, но и в разработката на учебното съдържание и материали. Надявам се следващата година да съобщим, че програмите са готови и пилотните курсове вече започват", каза Явор Джонев.