Хотелът на Иван Зографски не се продава, научи вестник "Стандарт". Наследниците на милионера, който почина преди година на 98 години, свалиха от тезгяха Японския хотел, станал архитектурна емблема на София през 80-те години, наред с Националния дворец на културата. "Засега нямаме намерение да се разделяме с него", обявиха близки до семейството на Зографски. Причината е, че никой от потенциалните купувачи не се навил да плати исканите от собствениците пари.

Месеци след смъртта на милионера се появиха слухове, че фамилия Зографски иска 300 млн. евро за емблематичния хотел, който дядо Иван купи най-вече заради сантименталната идея да има имот в постсоциалистическа България. "Това е първата ми инвестиция в родината, но не смятам да спра дотук. Имам идеи да купувам земя и да строя, защото за мен е важно да притежавам имоти в България", каза приживе милионерът.

След смъртта му петзвездният "Кемпински-Зографски", повече известен като Японския хотел, скара четирите му деца Ирина, Надя, Кирил и Илия. Надя Брюкелман и Илия Зографски, които живеят в Германия, били за продажбата, защото нищо не ги свързвало с България. Те имали идеи за далеч по-доходоносни проекти, дори по Българското Черноморие. Ирина и Кирил пък искали да запазят имота. "Такъв хотел не може да се продаде през агенция. Идваха кандидати, водихме дори сериозни разговори, но всичко се провали", признават близки до фамилията. През април наследниците свалили цената наполовина - до 130 млн. евро. Дори и богатият кувейтски шейх Халет ал Баптейн обаче не бил склонен да плати повече от 100 млн. евро.

Още един руски и кувейтски кандидати оглеждали хотела, изчислявали дали инвестицията си заслужава, но накрая се отказали. "Две кувейтски фирми наистина бяха готови на сделка, но фантастичната цена ги отказа. Ще си купите ли кола за 100 хиляди, ако тя струва 10 хиляди", коментира за "Стандарт" търговският ни представител в Кувейт Аспарух Карастоянов, който е бил посредник между Зографски и бизнесмените от Залива. Според Карастоянов кувейтските инвеститори били готови веднага да броят парите, ако им предложат приемлива цена. В средата на май наследниците решили, че няма да се съгласят на сума под 90-95 млн. евро и решили да изчакат по-добри времена.

В сделката обаче имало и чисто юридическа пречка. През юни 2006 г. Зографски прави съвместно дружество със собствениците на фирмата "Адрес" и им предоставя тенис кортовете на хотела с площ 4.6 дка. По-късно шефът на "Адрес" Христо Илиев признава, че фирмата е купила право на строеж за 13-етажна жилищна сграда. За да продадат хотела, трябва да придобият и правата за частта от тенис кортовете, тоест да преговарят и с "Адрес", обясниха вчера юристи. Според експерти по имотите и оценители цената на "Кемпински-Зографски" не била повече от 75 млн. евро. Дори обновяването на всичките 18 етажа няма да вдигне стойността му. Особено на фона на възможностите за бърза печалба от жилищни имоти. За сравнение, хотелите са далеч по-спокойна инвестиция, при която годишният процент на печалба трудно може да надхвърли 7 на сто.

Генералният мениджър на Японския Щефан Швинд категорично отказа да коментира евентуални продажби и заяви, че това е личен въпрос на собствениците.

Така, въпреки уникалната за Балканите Японска градина, общо 26 дка зелени площи и прекрасни конферентни зали, цената на хотела не може да надхвърли 100 млн. евро. Наследниците навярно ги е яд на дядото, който заради сантимента си по България през 2005 г. отказа на германски консорциум, който бе готов да даде парите.