С метан от естествени подводни газови извори ще заработят парното и басейните в хотелите на Златни пясъци, ако види бял свят проектът на учените от Института по океанология Траян Траянов, Петко Димитров, Делчо Солаков и Иван Генов.

Инвестицията за едно съоръжение от 20 кв. м е 400 000 лв. В Америка са каптирали подводни газови извори край Калифорния, като само за денонощие от 1800 кв. м се добиват 28 300 кубика газ.Отговорът на култовия хит на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците" е лесен.

"Нашите находища до Златни пясъци са още по-перспективни от тези в Щатите", твърди Траян Траянов. В района на "Аладжа банка" пред Златните учените са изчислили, че на квадратен метър има от 12 до 30 единични газови извора. Сметките показват, че от съоръжение с площ 20 кв. м, чийто дебит е 2 л/мин., се получават 80 л газ в мин., 4800 л за час, или 115 200 литра газ за денонощие.

Приложението е широкоспектърно - метанът може да се използва за отопление на басейни в хотелите, за парно, за оранжерии и за зареждане на автомобили като егкогориво. "Съществува хипотеза, че газът е разтворим в сладка вода, също както въглеродния диоксид в шампанското.

Метанът е газ без цвят и мирис, който е по-лек от въздуха. Излизайки на повърхността, излита в горните слоеве на атмосферата и участва в парниковия ефект", разказва Траян Траянов. И допълва, че в плитководната част на българския шелф има естествени подводни извори на газ, в които съдържанието на метан е от 92 до 96%, етан - 0,1%, въглероден двуокис - 0,1-0,39%, кислород и азот.

Метанът е идеално екологично чисто гориво. Неслучайно първото леководолазно изследване на подводните газови извори в района на "Аладжа банка" през есента на 1964 г., възложено от "Транспроект" (София), е със задача да бъдат проучени подводните сладководни извори.

Ученият от Института по океанология има патент за устройство за каптиране на подводни газови извори. Траянов и колегите му са разработили метод за монтиране на устройство за каптиране на газове. То улавя успешно газовите мехури, стои стабилно на дъното и не нарушава екологически природната среда. Изобретателят му Траян Траянов обяснява, че при каптирането газът не може да изплава на повърхността и да замърси атмосферата.

Устройството се състои от железобетонна полусфера, оборудвана с уши и с вградена широка тръба, върху която е закрепена гъвкава мембрана. Във вътрешния обем на полусферата е закрепена отвеждаща тръба. Има и изходен тръбопровод. Траянов коментира, че е установено, че водата в тези извори е по-малко солена.

Има хипотеза, че газът идва от дълбочинни разломи заедно със сладка вода. Въз основа на патента варненските учени предложили на Индустриалната асоциация технология и екипировка за каптиране на газове и сладководни извори на дънато на морето, като бизнесиновация. Усвояването и използването на подводни газови находища по принцип може да стане и чрез сондиране но това е изключително скъп процес, изисква сондиращи платформи, специализирани кораби или естакади.

Подводни сладководни извори има в много краища на света - в Персийския залив, по крайбрежието на Чили, Австралия, Япония, САЩ, около Хавайските острови, край Куба, Барбадос, Самоа, Гуам.

В Средиземно море сладководни извори има по крайбрежията на Ливан, Израел, Либия, Испания, Италия, Франция, Гърция, Хърватска, Черна гора и Албания. В Добруджа няма повърхностен отток, няма реки и въпросът е къде отиват падналите валежни води. Приморска Добруджа е карстов район и дъждовните води проникват дълбоко през многобройните пукнатини, характерни за сарматските варовици.

Водите на някои карстови извори се вливат подводно в езерата при Шабла, Езерец, Блатница и Ваклино, а други - в морето. Дългогодишните изследвания на солеността на морската вода в залива под нос Калиакра доказват понижена соленост - 11-12%, което вероятно се дължи на вливане на сладки води, смятат учените.

Проблемите съпътстващи каптирането и експлоатацията на подводните сладководни извори, са изследвани от италиански учени през 1969 г. В залива Таранто в Южна Италия били осъществени два каптажа на подводни сладководни извори. Каптажното съоръжение било изработено от фибростъкло.

Система от клапи, управлявани дистанционно, позволява по изходния тръбопровод към помпената станция на брега да се подава или само сладка, или смесена - сладка и солена вода. "Проучените находища на природен газ срещу Златнните и "Зеленка" в залива в близост до нос Калиакра са с дебити 0,2-2 л/мин. от отделен извор", казва Траянов.

Приходите На площ от 1 кв. м са преброени от 12 до 30 единични извора. Ако вземем среден брой изворчета на 1 кв. м равен на 20, ще получим 4 л/мин./кв. м. Това означава 4800 л на час или 115 200 литра за денонощие при едно каптажно съоръжение от 20 кв. м. За 1 година приходите от едно каптажно съоръжение ще са около 7800 долара. Предвидено е няколко каптажни полусфери да се свържат в общ изходен тръбопровод", разяснява варненецът.

Вложените инвестиции за построяването и въвеждането в експлоатация на каптажните съоръжения и газовото стопанство на брега, ще се изплятат за няколко години, убедени са учените.

С каптирането на част от подводните извори ще се постигне двоен ефект - екологичен и икономически. Първо - от намаляване на еманациите на метан в атмосферата, и второ - от замяната на дериватите на нефта с екологично чисто гориво.

Преди време чешки бизнесмен от български произход проявил интерес към варненския проект, но после се отказал. Сега Траян Траянов е решил да направи оферта на ексволейболния национал Любо Ганев, който има стабилен бизнес с метанстанции.

Източник: в. Труд