В Сената на САЩ: От България започна руският газов пробив

593
В Сената на САЩ: От България започна руският газов пробив

България е мястото на руския пробив в Европейския съюз, подготвен, след като е станало ясно, че Москва не може да провали в Турция проекта за газопровода "Набуко". Сърцевината на масираната руска атака е "Южен поток", за който все още се знае много малко, но най-вероятно ще е една от най-големите и най-скъпи тръбопроводни мрежи за всички времена, а повечето анализатори предричат, че тя ще изисква два пъти повече разходи, отколкото "Набуко", пише в днешния си брой в. "Дневник".

Това бяха част от заключенията на американски анализатори, поканени от комисията по външна политика на американския Сенат на специално заседание на тема "Петрол, олигарси и възможности". То се състоя малко преди да започне официалното посещение на премиера Сергей Станишев в САЩ. Във вторник той разговаря с министъра на енергетиката Самуел Бодман, а за сряда е насрочена срещата с президента Джордж Буш. Администрацията във Вашингтон открито показва неодобрението си към проекта "Южен поток", който слага кръст на възможностите за доставка на газ от централноазиатските републики, извън хватката на "Газпром".

На продължилото няколко часа заседание в Сената миналата седмица и сенаторите, и анализаторите бяха единодушни в изказванията си, че от Централна Азия до Югоизточна Европа Русия бързо изгражда инфраструктура, която лесно се превръща в политически и икономически

Лостове за натиск над държавите

Трудно е да се различи къде точно свършва руското правителство и къде започва "Газпром", посочи сенатор Ричард Лугар. Очевидно "Газпром" се отказва от печалба и нужните вътрешни инвестиции в името на реализиране на руските външнополитически цели, допълни той.

Ключов момент в действията на Москва е монополизирането на трасетата за пренос на каспийски петрол и газ, включително и по т. нар. Южна дъга, обясни пред сенаторите Зенио Баран от института "Хъдсън". Когато осъзнаха, че "Набуко" и газопроводът от Турция през Гърция до Италия разбиват този монопол, руснаците пробваха да вкарат "Газпром" като партньор в тях, което на практика ги обезсмисляше, допълни тя. После дойде офертата за "Син поток - 2" към Турция, от който стана явно, че се води битка за турския пазар и изолиране на каспийския газ. Когато Турция отхвърли и този вариант, Москва заобиколи проблема, като отиде през лятото на 2007 г. на варианта директен излаз на българския бряг при Варна с "Южен поток".

Той се увенча с успех през пролетта на 2008 г., след което последва бърза серия от двустранни договори чак до Австрия, която е другото ключово звено в мрежата. Навсякъде се сключват договори за 50 на 50 процента участие на "Газпром", но на всички е ясно, че руснаците ще имат много по-тежка дума от половината, която им се полага по акционерно участие.

"Южен поток" и "Набуко" са свързани - руснаците бързат да "заключат" за конкурентни доставки пазарите, през които минава тяхната тръба, и се опитват първи да запазят за себе си газа от Туркменистан, Казахстан и Азербайджан.

Така се обезсмисля "Набуко"

защото никой инвеститор няма да иска да участва в проект, надхвърлящ 12.3 млрд. долара, ако за него не е останала суровина. Освен това съществена е и собствеността на двата проекта - "Набуко" ще се финансира от частни компании и трябва да е изгоден, докато зад "Южен поток" стои държавната "Газпром", която безпроблемно финансира проекти без комерсиален смисъл, но идеално пасващи на стратегическите цели на Москва. В краткосрочен и средносрочен план "Газпром" може да си позволи да губи милиарди, но ще е задушила "Набуко" и всяка алтернатива и в бъдеще ще получи монополен контрол над цялата мрежа по Южната дъга.

Баран даде пример с Турция - когато през 90-те години Западът настояваше да се построи транскаспийски газопровод, руснаците и италианската "Ени" (техен е и проектът "Южен поток") излязоха с идеята за подводния "Син поток" и напук на съмненията в ефективността и дори технологичните възможности да се построи подобно нещо то стана факт и американският проект пропадна. Турция обаче изгуби не само достъпа до туркменски газ, но и стана зависима - макар тръбата да се пълни наполовина, две трети от нуждите на страната се задоволяват с руски газ, който е и най-скъпият за местните потребители.

Бившият президентски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински посочи, че съществува и се засилва опасността от напрежение в енергетиката между Русия и ЕС. Макар че и двете страни се нуждаят една от друга,

Последиците от затваряне на кранчето

ще се усетят от руснаците доста по-бавно - например от пълното им финансово и бизнес изолиране от ЕС, докато в Европа ще има незабавни социални последици. Ефектът отново е асиметричен с очевидна полза за страната, спираща кранчето.

Затова се нуждаем от политика, гарантираща, че краткосрочното партньорство Русия - Запад ще е също толкова изгодно, колкото дългосрочното. Пред нас е много сложен проблем, изискващ повече активност в момент, когато не виждам нужната воля в Америка да е лидер, обобщи Бжежински мнението на участниците, според които трябват активни действия на Вашингтон още в следващите месеци и бързо включване на бъдещата администрация и новия президент.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg