По данни от бизнесанкетите на Националния статистически институт през март 2008 г. 19.3% от промишлените предприятия посочват недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им, показват данни на НСИ. Това се случва след резкия спад на безработицата под 7% и при непрекъснато вдигане на трудовите възнаграждения. През декември 2007 г. средната работна заплата е 480 лв., или с 5.7% повече, в сравнение с предходния месец, докато спрямо декември 2006 г. ръстът е 22.4%.

Според данни на Министерството на труда и социалната политика 4331 души без образование и квалификация упорито отказват реализация на органите по труда по места, пише вестник „Монитор“. Те не желаят нито да се ограмотят, нито да получат елементарна квалификация, за да могат да се трудят. От останалите безработни 13 460 души, които са на улицата от 1 януари, когато дългогодишната професия "социално слаб" им бе отнета, само 1447 притежават професионална квалификация. Всеки трети е без образование, а всеки втори е малограмотен.

Въпреки това за година безработните с основно и по-ниско от основното образование са намалели със 71 956 души, а тези, дето нямат специалност и професия ­ със 75 859.

Истинският проблем на България, когато иде реч за кадрова криза, се казва глад за квалифициран персонал, коментират експерти от МТСП. В големите градове, където безработните са около 1% от населението, като София и Варна, и в редица други като Севлиево и Пловдив, например, където, на практика, няма безработни, проблемите с качеството на работната сила изпъкват най-силно. Преди 5 години липсваше работна ръка в големите градове, сега така е в малките.

Дефицитът на пазара на труда е следствие от две тенденции. Първата от тях е изтичане на кадри в чужбина заради отварянето на българската икономика. Около 1 млн. души, предимно млади хора, са хванали пътя зад граница по време на прехода.

Европа често се фокусира върху изтичането на престъпност и скрита заетост от България, но мълчаливо подминава факта за изтичането на мозъците.

Другият проблем се казва срив на системата за професионална подготовка. Нуждите на бизнеса години наред не се запълват от държавната поръчка.

Докато в ЕС студентите по информационни и комуникационни технологии и теоретична математика са 12%, у нас те са едва 4 на сто, тоест три пъти по-малко, докато в социалните науки е обратното ­ 26% в ЕС към 47% у нас.

Снимка: БГНЕС