Закон, който да даде достъп до данъчни проверки за сметки и фирми, свързани с управлявалите последните 20 г. у нас, предлага икономистът Владимир Каролев.

Дали имат или са имали сметки и фирми, трябва да декларират според консултанта министри, зам.-министри, кметове, общински съветници, депутати, членове на президентската администрация и висши магистрати. И да дадат съгласие българските данъчни да получават от банки информация за проверки по декларациите им. Зам.-председателят на ГЕРБ Красимир Велчев подкрепя тази идея, ако има ефект.

"Всичко бих подкрепил, стига да съм сигурен, че няма да има манипулации и скриване на факти и хора, както се случва досега", коментира съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев.

"Добра идея, но едва ли ще има очаквания ефект, защото става въпрос за официални доходи", смята пък Павел Димитров от Изпълнителната комисия на ГЕРБ.

Правителството правело в момента стъпки в тази посока с опитите да бъдат откъснати пипалата на октопода, добави още той.

"Колкото повече публичност, толкова по-добре", категоричен бе бившият финансов министър Милен Велчев:

"Винаги сме твърдели, че данъчната тайна е някакво ограничение за нас. Затова смятаме, че колкото повече публичност има, толкова по-ефективна ще е работата ни", беше становището на Националната агенция за приходите

Кой какво и кога взе

Владимир Каролев е от хората, които имат наблюдения отблизо как се сменяше собствеността в България. През 1989 г. прави една от първите фирми за външна търговия. През 1993 -1998 г. е в KPMG Баренц груп, работила по приватизация и преструктуриране на фирми в Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз, в България по редица големи сделки. От 1998 до 2001 г. е управител на фонд с 40 млн. долара капитал за инвестиция в български предприятия. От 2001 г. е управляващ партньор на Балканска консултантска компания с 4 офиса на Балканите. Общински съветник от 2003 г. досега. Преподавател по управление на инвестициите.

Kлючът към скандала в момента е идеята за икономическите досиета, големият въпрос е кога олигарсите станаха такива, каза президентът Първанов.

Ако въпросът е кой и при кое правителство натрупа богатства през последните 20 г., мога да споделя моя опит.

1. Куфарчетата

Много пари изтекоха в частни джобове не само през сделки и смяна на собственост. Първата вълна, изглежда, идва с парите, изнесени от комунистите преди 1989 г. Тези митични куфарчета не са толкова митични - има следи за тях. После парите са се връщали у нас. Няма друго обяснение как определени хора станаха толкова богати през 1991-1993 г., включително някои от Г-13. Да вземем Илия Павлов - виждал съм го, когато бях стажант в "Рудметал" през 1983 г., опитваше се нещо да прави, и изведнъж през 1993 г. - най-богатият човек в България.

Защо не може толкова бързо човек да стане милиардер на пазар като българския. Създателите на Google спечелиха милиарди за 2 г., но нашите първи милионери не са измислили нищо световно. Тези хора станаха богати с търговия, направиха банки. За това ти трябва първо доста сериозен начален капитал. И аз стартирах с приятели доста сериозна фирма за външна търговия през 1989 г., но почти година работихме само за да си купим по една кола на старо.

2. Банките и кредитните милионери

Много пари, някои съвсем законно, се направиха с вземане на пари от държавни банки и правене на фирми.

Става дума за кредитните милионери, и не само. Връщани са пари, но при съвсем друг курс на лева към долара. Говорим за времето след 1993 г., когато имаше периоди с двуцифрена инфлация, до 1996-1997 г. - хиперинфлацията. Тогава управляваха правителствата на Любен Беров (на ДПС, подкрепено от БСП) и на Жан Виденов (на БСП). И интересното е, че самите Беров и Виденов едва ли са корумпирани, но кабинетите им унищожиха най-много стойност за 20-те години на прехода.

Дадени са на мнозина страшно много кредити. Те са ги върнали, но как? Вземаш примерно 10 млн лв. Моментално ги обръщаш в долари, нищо не правиш с тях и чакаш. След хиперинфлацията от 1996-1997 г. дългът ти се е обезценил и връщаш 1 млн. Това очевидно са били хора, близки до властта, защото банките бяха държавни и парите са давани с благословия "отгоре": "Ето ти тези пари в левове, превалутирай ги в долари или в швейцарски франкове, сложи ги в банка и чакай."

Работех в KPMG, когато закъса една банка, компанията бе назначена да направи дю дилиджънс на портфейла. Хванал съм се за главата. Давали са заеми на фирми с имена като "Иван Иванов - Магурата" без никакво обезпечение. Или обезпечението е лъскав кристал в луксозна кутия, оценен като много скъп камък.

3. Масовата приватизация и РМД-тата

После идва схемата за масова приватизация. Измисли я БСП по времето на Виденов, но я реализира основно СДС при кабинета на Костов.

Интересното е, че партийни олигарси на БСП са били добре, независимо кой е на власт. Откакто съм общински съветник, установих, че няма голяма сделка в софийската приватизация без участието на БСП. Включително в годините до 2003-а, когато БСП бе опозиция до дупка. Няма РМД в София без човек от БСП. Христоматиен пример - "Софийски имоти". Дълги години шеф на борда му е общински съветник от БСП. Друг член на борда впрочем е сестрата на Евгений Бакърджиев, бивш вицепремиер в синьото правителство на Иван Костов.

В софийската икономика няма нито едно дружество, продадено кеш. Всичко е на РМД-та, по схемата "10% кеш, останалото разсрочено с компенсаторки".

По времето, когато Иван Костов бе премиер, а Стефан Софиянски - кмет на София, бях директор на Български постприватизационен фонд с основен инвеститор ЕБВР. Мандатът му бе да дава свежи пари на приватизирани компании. Обявявиха приватизация на общинско дружество, което имаше страшно много имоти - магазини на апетитни места, апартаменти. Фондът реши да кандидатства заедно с един частен инвеститор. Обажда ми се човек от фирмата посредник на сделката и казва - не си губи времето, да знаеш - това е за РМД. Какво РМД, това струва 5-6 милиона минимум?! А след това трябва още толкова да се инвестират.

Но РМД-то го спечели, защото обещаха инвестиции, които не изпълниха, и дадоха цена, от които 10% кеш, 90% разсрочено с компенсаторки. Всичко това е законно. Но има ли здрав разум - има оферта на международна финансова институция, която дава пари кеш, а печелят приятели на някого, които дават в кеш 1/10.

Лично съм писал писма на Иван Костов, носил съм ги във фондацията на Елена Костова. Споделял съм проблемите на РМД приватизацията с голямата му дъщеря, Яна, много свестен човек впрочем.

Друг пример - с приватизация на предприятие в окръжен град. Като разбрах, че поредното РМД се готви да вземе завода си, направих среща с шеф на СДС от града, депутат, 30-ина годишно момче, за да се опитам да го убедя, че по-добрият вариант е чуждестранен инвеститор да плати кеш за завода. Направи ми впечатление, че той беше със златен ролекс (струва над 40 000 евро).

В крайна сметка РМД-то взе предприятието. Бяха обещали над 30 милиона долара инвестиции, не инвестираха и 5 милиона.

За друго предприятие в Русе кандидатстваше голяма белгийска фирма с кеш, а две РМД-та, свързани с местното СДС, се скараха кой да го налапа. По-късно единият от активистите на СДС в Русе влезе и в затвора.

4. Големите сделки

Говори се и за банковата приватизация, но при сделки, в които като консултант влиза голяма инвестиционна банка, няма нередности. Сериозният купувач и консултант правят проверки, защото не искат после да гръмне нещо и да им взриви имиджа. Банковата приватизация е чиста, защото там играха стабилни чуждестранни банки, при това в условия на конкуренция.

Но има сделки от периода "Костов", при които има или корупция, или въпиеща некомпетентност - "Балкан", "Кремиковци". Или липсата на сделка за "Химко", за "Агробиохим", което доведе до фалитите им.

KPMG беше консултант по приватизацията на "Агробиохим" и анализът показа, че трябва да се преструктурира много сериозно, да се съкратят хора, за да се спаси. Тогавашен министър ми каза - това не може да стане, ще загубим кметските избори в този град. Е, те пак ги загубиха, но и след 2 г. заводът фалира.

При "Балкан" не назначиха консултант. Вярно, че беше технически пред фалит, което значи приходите са по-малко от разходите, и това се трупаше на гърба на държавни фирми като "Нефтохим". Но трябваше да се преструктурира компанията, да се отпишат държавните дългове и да се продаде без тях. За "Балкан" имаше алтернативна оферта от втората израелска авиокомпания. Ако бяха отписали дълговете, щеше да има конкуренция и сериозни стратегически инвеститори за "Балкан".

При "Кремиковци" имаше сериозен консултант, който след анализа на завода препоръча разсрочване на задълженията към държавата, както и отписване на несъбираемите вземания. Така "Кремиковци" щеше да стане привлекателен за сериозните стратегически инвеститори и щеше да бъде продаден за стотици милиони.

Колкото до "Нефтохим", интересното е, че преди тази сделка имаше друга, за верига бензиностанции, която "Лукойл" не спечели. След това в конкурса за рафинерията прави впечатление, че не дойдоха големи играчи като "Шел". А министър от правителството на Костов обясняваше, че нямало сериозна конкуренция защото само "Лукойл" знаели как се преработва руски нефт.

5. Хотелите по Черноморието

За голяма част от тях схемата е - когато беше туристическият бум, предприемачи отиват при големи сериозни туроператори, подписват договори и банки дават пари напред срещу резервации. Познавам хора, които имат пет малки хотела - дадоха половин милион свои пари, още 2,5 млн. заем взеха от банка, защото имаха подписани договори за 3 сезона напред със сериозни туроператори.

6. БТК

По време на правителството на царя се изсипаха много обвинения за тази сделка. Но по всички големи сделки от това време, не само по тази, имаше големи международни банки консултанти. В случая с БТК бе Дойче банк. И няма техен доклад, с който Николай Василев да не се е съобразил.

Не казвам, че при НСДВ не е имало корупция, но не и при тази сделка. Признавам обаче, че тук не мога да бъда абсолютно безпристрастен.

7. Заменките

При кабинета "Станишев" проблем бе не приватизацията (не че много неща тогава бяха приватизирани), а заменките. Но там трябва да се каже, че се облагодетелстваха хора, близки до всички партии.

8. ДПС - пръст нагоре

Досегане казахме нищо за ДПС. Всъщност това е бизнес партия. Пример - отидох при един министър от движението в предишното правителство и го питах за сделката, спечелена от един от тези, които сега се спрягат като олигарси, при положение че имаше по-добра оферта от чуждестранен инвеститор. Той само посочи с пръст нагоре.

Демек - питай шефа. Ако теглим чертата, моята равносметка е, че най-много се увеличиха забогателите по непазарен начин по времето на Беров, Виденов и Костов. И най-много стойност се унищожи тогава.

Източник: в. 24 часа, Снимка: Profit.bg