"Бързо свършихте". "И вие ще свършите бързо". Имаше доскоро една такава двусмислена рекламка на небанкова кредитна институция, която звучеше в ефира. Ако човек обаче се взре напоследък в заемите, с които българинът се мъчи да бори кризата, към тях ще се прибави и още един смисъл. При това доста страшен - защото икономическият срив е на път да ни свърши окончателно. Не само финансово, но и морално. А от там до това да ни няма напълно има само една крачка.

Пенсионери заложили къща, за да си платят сметката за ток. Осъмнали на улицата, естествено. Един заложил пендари за парно, друг пералня, за да си внесе поредната вноска от банковия кредит. Страшно става дори да си помислиш какво се случва, когато електроуредите и пендарите свършат. В момента значителна част от нацията е на път да затъне в най-страшната мизерия от години насам. По-страшна от Лукановите и Виденови години, когато все още имаше спестявания зад гърба, понатрупани по времето на социализма.

А и да нямаше, таеше поне надеждата, че нещата не вървят на добре поради чисто наши си причини - изолацията на страната, лошото управление. И стига само да се справим с тях, ще си оправим личното дередже. Сегашната дупка, в която пропадаме, обаче не е само наша. Освен това сигурно няма българин, който да не я посреща с поне един борч, чиито лихви вече са ударили световния рекорд по скок на височина.

Западни експерти съветват европейците да свиват потреблението, но има разлика между нова кола, която може да върнеш в автосалона, и сметка за ток, равна на една месечна пенсия. Как да свиеш второто? И точно тук започват да се вихрят всички "помощници" под формата на лихвари, заложни къщи и други "квартални" банки, които от всеки ъгъл те облъчват с реклами за "бързи пари". Толкова бързи, че човек не може да ги види как свършват, нито пък има време да се усети, когато съдия-изпълнителите дойдат да му вземат жилището.

Икономистите обикновено виждат мащабите, в които кризата засяга банковите кредити, но едва ли някой може да сметне колко души са прибегнали до кредитната линия "клин клин избива". При която се теглят пари от "кварталбанк" с баснословни лихви, за да се погасяват вноски по непосилни битови сметки. После теглят нови, за да погасят лихвите по предишните. Заложната къща стана толкова съществена част от битието ни, че МОН не се притесни да даде на изпита за гимназии иначе прекрасния разказ на Деян Енев със същото заглавие. Очевидно нямаше ученик, който да не знае какво е това.

Неотдавна чух един пенсионер, заплашван от съдия-изпълнители заради подобен кредит, да казва: "Толкова много записи на заповед съм подписвал, че ако дойдат всички кредитори, ще се избият кой какво да ми вземе!" И де да беше единствен. В квартала, в който живея, в сладкарничката до блока ми често се отбива една девойка, виси два-три часа и край масата й непрестанно се изреждат хора, които й оставят някакви пари. Всяка седмица едни и същи.

Оказва се, че тя е точно "кредитен консултант" на подобна небанкова фирма, която отпуска заеми срещу лична карта. Ако някой забави вноските, слагат му запор на пенсията, заплатата или каквото там получава. И го пускат да фотосинтезира.

Въпреки всичко, което се изговори и по отношение на заложните къщи, и на небанковите заеми, никой не си мръдна пръста да сложи ред в този сектор, да регулира лихвите. И най-вече да регламентира законово подобни заеми да не се гарантират с документи за покупко-продажба на жилище. Вероятно защото мнозина подхождат към този проблем с презумпцията, че всеки сам си носи отговорността и последиците от подобни непосилни кредити.

Че виновна е човешката глупост. И това може би е така, но човешкото отчаяние и съзнанието за безизходица нерядко са по-силни от всичко останало. А винаги се намират хора, които да спекулират с тях. И да се сдобият с цял квартал къщи, на които не е имало кой да плати сметките за ток.

Източник: Стела Стоянова, вестник "Стандарт", Снимка: БГНЕС