През 2021 г. графичните карти бяха дефицитна и търсена стока.

Почитателите на видеоигрите и "копачите" на криптовалути се редяха на опашки по цели нощи, за да се сдобият с най-новите предложения от висок клас на Nvidia или AMD.

Освен това графичните процесори далеч не бяха единствените полупроводници, които се търсеха на пазара.

Острият недостиг на чипове прекъсна производството на всичко - от смартфони до автомобили и ракети, точно когато търсенето на всякакъв вид електронни устройства процъфтяваше.

Миналата година приходите на индустрията за чипове са нараснали с една четвърт до 580 милиарда долара, според IDC. Пазарните оценки на производителите на чипове скочиха, като тайванският гигант TSMC се превърна в десетата най-скъпа компания в света.

Той и двата му основни конкурента - американската Intel и южнокорейската Samsung, инвестираха общо 92 милиарда долара миналата година, което е увеличение от 73% спрямо 2019 г., като обещаха още около 210 милиарда долара капиталовложения през следващите две години.

Днес обаче изглежда, че цикълът, който изстреля цените на акциите на производителите на процесори до небесата, е на път да приключи. И след изключителния бум от последните две години, може да се окаже, че те са изправени пред също толкова мащабен срив, пише The Economist.

По-рано този месец Samsung съобщи, че очаква спад на оперативната печалба през настоящото тримесечие след три поредни тримесечия на рекордни продажби. Компанията обмисля намаляване на цените на чиповете за памет през втората половина на 2022 г.

През юни американската Micron Technology прогнозира продажби от 7.2 милиарда долара през третото тримесечие, или с една пета под очакванията на анализаторите. Консултантската компания TrendForce очаква цените на RAM паметта да паднат с една десета през следващите три месеца.

А според други оценки цените на видеокартите са паднали наполовина от януари в резултат на срива при криптовалутите.

BSC и Intel създават суперкомпютри, 1000 пъти по-мощни от съвременнитеЕкспертите възлагат на тях огромни надежди - като изследване на Вселената и глобалното затопляне и създаване на цифрови двойници на планетата

Цените на акциите на световните производители на чипове се сринаха с около една трета от началото на годината, а геополитическото напрежение рискува да раздели глобалния пазар и да донесе нови проблеми във веригите за доставка. По всичко личи, че индустрията на "суперзвездите" от времената на пандемията вече съвсем не изглежда толкова звездна, пише още изданието.

Една от причините за това е свързана с предлагането. Един от начините, по който фирмите добавят капацитет, е чрез инсталиране на нови мощности в съществуващите си фабрики.

През втората половина на 2021 г. глобалните разходи за оборудване за производство на чипове върху силициеви пластини са скочили с около 75%, в сравнение с нивата преди пандемията от COVID-19, по данни на изследователския институт Future Horizons.

Като се има предвид, че минава поне една година, преди тези инвестиции да се превърнат в нови полупроводници, в края на 2022 г. може да се наблюдава пренасищане на производството.

Друг начин за увеличаване на капацитета е чрез изграждане на нови заводи, което може да отнеме няколко години. Според статистиката на браншовата организация SEMI, 34 такива завода са отворили врати в световен мащаб през 2020 г. и 2021 г. Други 58 са планирани да започнат производство между 2022 г. и 2024 г. Това би повишило глобалния капацитет с приблизително 40%.

Intel има шест фабрики в процес на разработка, включително и водеща „мегафабрика“ на стойност 20 милиарда долара в Охайо, както и още два завода в Аризона и Магдебург, Германия. Инвестиционните планове на Samsung включват голяма модерна фабрика в Тексас, а TSMC изгражда подобен в Аризона. Повечето от тях се очаква да започнат да произвеждат чипове до 2025 г.

Но докато част от това свежо предлагане се материализира, има риск търсенето да намалее сериозно. Най-ясни признаци за това има на пазара за персонални компютри, които генерират около 30% от общото търсене на чипове от всички разновидности.

След като получиха тласък по време на пандемията, когато работата и обучението от вкъщи се превърнаха в норма, доставките на компютри в световен мащаб се очаква да намалеят с 8% тази година, според IDC.

Продажбите на смартфони, които създават други 20% от търсенето, също се очаква да спаднат. През април доставките на смартфони в Китай - най-големия пазар в света, бяха с една трета по-ниски, в сравнение със същия месец на миналата година. Забавянето на продажбите на компютри и телефони ще бъде още по-рязко, ако световната икономика изпадне в рецесия.

Центровете за данни и производството на автомобили консумират около една десета от всички произведени чипове в света. Там не се очаква спад в търсенето тази година, но се наблюдават известни признаци на забавяне в темповете на растеж. Китайските поръчки за сървърни чипове, които захранват центровете за данни, също намаляват.

Натискът върху цените може да бъде усложнен и от друга мощна сила. Политическите съображения - както вътрешни, така и международни, оказват все по-голямо влияние върху търсенето и предлагането на полупроводници.

От страна на предлагането, миналогодишната криза на чиповете изплаши правителствата по света и напомни на западните държави, че 75% от всички полупроводници се произвеждат в Азия. Мнозина сега искат да пренесат производството в рамките на техните граници.

В САЩ Конгресът обсъжда нов закон, който, ако бъде приет, ще даде на индустрията до 52 милиарда долара за пет години под формата на субсидии и финансиране за научноизследователска и развойна дейност.

Европейският съюз пък предлага над 43 милиарда евро до 2030 г. Индия, Япония и Южна Корея имат подобни схеми, а Китай, който стартира производство на собствени полупроводници през 2014 г., отдавна субсидира този сектор.

Цялата тази щедрост на държавните институции може да доведе до още по-голям свръхкапацитет, а и да увеличи рисковете в инудстрията. От една страна, евентуалното производство на чипове, фрагментирано в рамките на националните граници, би рискувало разточително дублиране, увеличавайки разходите за потребителите.

В доклад на консултантската компания BCG се посочва, че при подобен сценарий поскъпването може да е с между 35% и 65%.

Американското правителство изглежда възнамерява да ограничи търсенето, използвайки контрол върху износа, за да откаже на китайските купувачи достъп до полупроводници и инструменти, необходими за производството им.

Стремежът е разбираем - Китай е все по-авторитарен съперник на американското политическо и икономическо влияние. По-големият проблем за полупроводниковата индустрия обаче е свързан с това, че Китай е и най-големият пазар на чипове в света.

TSMC и Intel вече загубиха китайски клиенти в резултат на американските търговски ограничения. Други, като Qualcomm, отбелязват в годишните си доклади, че китайските клиенти разработват свои собствени чипове или преминават към местни доставчици.

Политическите съображения създават проблеми и за други компании във веригата на доставки на полупроводниците. На 5 юли Bloomberg съобщи, че холандският монополист на пазара за литографски машини ASML, които се използват за производство на чипове от висок клас, е бил поставен под натиск от американското правителство да спре да продава своето оборудване на китайски фирми.

Китай обаче генерира 15% от продажбите на ASML, а цената на акциите на компанията падна със 7% след новината.

IBM: Квантовите процесори ще започнат да изместват конвенционалнитеАмериканският технологичен гигант IBM обяви, че е разработил квантов процесор, който, според ръководството на компанията, може да измести конвенционалните микрочипове от много сегменти на пазара в следващите две години

Сривът на пазара на чиповете може да бъде смекчен, ако стремежът към по-голяма "силициева самостоятелност" отслабне с времето, което не е изключено. Може да са необходими непрекъснати субсидии, за да се запази присъствието на американските фабрики на върха, но това изисква и постоянен интерес от страна на политиците, който никога не е бил гарантиран.

В края на юни Intel заяви, че ще отложи отварянето на новите си фабрики в Охайо, обвинявайки закъсненията при приемането на Закона за чиповете. TSMC пък обяви, че може да се наложи да забави строителството на своята фабрика в Аризона по същата причина.

През април бившият председател на TSMC Морис Чанг директно нарече опитите на САЩ да възстановят местното производството на чипове „безсмислено упражнение“, като посочи като аргумент високите разходи и липсата на инженерен опит в страната.

Но като цяло през последните десетилетия сътресенията на пазара на електронни компоненти стават все по-малко и все по-слаби. Това се дължи отчасти на факта, че индустрията е станала по-консолидирана, пише The Economist.

През 80-те години на миналия век на пазара на чипове за памет имаше 20-ина фирми, борещи се за поръчки. Днес тя е доминирана само от три - Micron, Samsung и SK Hynix. Ситуацията е подобна и в производството на микропроцесори, където Intel, Samsung и TSMC са единствените фирми, способни да произвеждат най-модерния комплект компоненти, докато през 2001 г. за този пазар се бореха близо 30 фирми.

По-малко фирми контролират по-голям дял от капиталовите разходи и - поне на теория, биха могли може да ги овладеят, ако предлагането изпревари търсенето. Това ще изисква от производителите на чипове да преоткрият капиталовата дисциплина – нещо, което не им се е налагало да упражняват от известно време, пише още изданието.