Работодателите трябва да положат по-големи усилия за "нормализацията" на разговора за менопаузата и нейното влияние върху работното място, твърдят британски експерти.

Според проучване на BBC, 70% от анкетираните жени не споделят пред своите шефове за симптомите, свръзани с промяната на организма след 50-годишна възраст.

Някои компании вече са въвели конкретни политики, насочени към менопаузата, но за повечето темата си остава табу. Менопаузата, всъщност, представлява една от фазите на климактериума, в която яйчниците престават да функционират.

Това е периодът, в който месечният цикъл спира и нивата на естрогена в организма намаляват. Това най-често се случва на жените между 45 и 55-годишна възраст, а симптомите включват безсъние, горещи вълни, раздразнителност и отслабване на паметта.

Според експертите, цитирани от BBC, работодателите не трябва непременно да планират огромни разходи за облекчаване на проблема, а по-скоро да помислят за някои прости, но ефективни решения, като например гъвкава организация на работното време.

Психологът проф. Аманда Грифитс съветва фирмените ръководства да заявят открито пред своите служители, че здравните проблеми, в това число и менопаузата, са нещо нормално и могат да бъдат облекчени. По думите й, замитането на темата под масата може да доведе до много по-неприятни ситуации.

"Ставала съм свидетел на случаи, в които причината за проблемите е излизала на бял свят, едва когато се е стигало до дисциплинарни наказания и конфликти между колегите", разказва проф. Грифитс. Според нея във Великобритания има много организации, които биха оказали помощ на бизнеса в тази посока, като сред тях са Бюрото по трудова медицина и профсъюзите.

Проучването на BBC е проведено сред 1009 британки на възраст между 50 и 60 години. Целта му е да разкрие техния опит след менопаузата - как се е отразила на работата и на семейните им взаимоотношения, какви са били симптомите и евентуалното им лечение.

Оказва се, че 70% от тях не са уведомили работодателите си за своите проблеми. Почти една трета дори не са счели за нуждо да посетят личния си лекар. Въпреки това половината от запитаните споделят, че менопаузата е повлияла на психическото им здраве, а около една четвърт не са имали желание да излизат от вкъщи по време на този период.

Бившият шеф на полицейското управление в Нотингам Сю Фиш има голяма заслуга за осветляването на проблема и появата му в публичното пространство. Тя споделя, че е била ужасена от последствията и дълбочината на казуса.

Някои от нейните колежки са били принудени да се пенсионират по-рано, само заради симптомите на менопаузата, други са срещали тотално неразбиране от своите началници, отказвана им е помощ и дори нормален диалог по тази тема. "Всичко това е една огромна загуба на талант и опит, с които тези жени могат да допринесат в своята служба за страната", смята Сю Фиш.

Така тя стига до заключението, че изработването на специални политики е единственото правилно решение. "Още повече, че аз разчитах на собствения си опит по време на менопаузата и говорих за него съвсем откровено", разказва Фиш.

Най-голямото предизвикателствто за нея е било да убеди всички в управлението, че не става въпрос за емоционална реакция, а за напълно рационални решения на реално съществуващ проблем.

Много жени са мнение, че във Великобритания просто не се говори достатъчно за менопаузата. Тя не се изучава подробно в училище, нито в задължителното обучение по здравна култура, а още по-малко в корпоративните среди.

Според BBC, тенденцията на нарастване на средната възраст и увеличаването на дела на жените в общата работна сила означава, че в бъдеще компаниите ще имат все повече служители, които се изправят пред проблемите на климактериума.

Д-р Клер Харди е един от авторите на друго подобно проучване, проведено от лондонския Кингс Колидж. По думите й, някои малки промени на работното място, като например поставянето на вентилатор или пък преместване на бюрото по-близо до прозорец, биха имали позитивен ефект.

Гъвкавата организация на работното време също е важен инструмент за подкрепа. Много жени имат проблеми със съня по време на менопаузата, така че биха оценили високо възможността да идват по-късно на работа или поне да избягват пиковите часове при пътуване, казва още тя.

Адвокатът по трудово право Джени Ароусмит твърди, че откритият диалог и осветляването на проблема са най-важните инструменти за подкрепа на засегнатите жени. Според нея, някои компании вече са разработили детайлни политики за своите служители, които касаят конкретно проблемите на климактериума.

Те съдържат инструкции и общи насоки, както за служителите, така и за мениджърите, с които процесите могат да бъдат управлявани много по-ефективно и без да се стига до конфликтни ситуации. Тя припомня също така, че в много фирми вече има разработени подобни документи, насочени към борбата със стреса - тема, която също беше табу допреди няколко десетилетия.

Най-тежката оценка дава проф. Джо Брюис, която е сред авторите на правителствен доклад по темата за проблемите на менопаузата.

"Имам чувството, че изоставаме с поне 30 години от равнището, което би трябвало да бъдем. Менопаузата изисква "нормализация" на разговора, по същия начин, по който в днешно време всички говорят свободно за бременността. При всяка жена преживяванията са различни, така че няма универсално решение на проблема", смята тя.

Проф. Брюис е наясно с факта, че не всички жени ще искат да споделят подробности по темата на работното си място, но това, което е важно за тях, е разбирането и възможността да разчитат на подкрепа, ако такава им е необходима.

Някои изследователи отиват дори по-далеч. Д-р Джед Даймънд от програмата MenAlive поддържа тезата, че мъжете също преминават през труден период след 50-ата си годишнина.

Причината отново се крие в хормоналния дисбаланс, а симптомите включват постоянна умора, понижаване на либидото, рязко увеличаване на теглото и дори депресия, но различна от тази, през която преминават жените. Специфичното състояние придобива дори собствено научно наименование – андропауза.

За силния пол обаче, споделянето на този опит се оказва още по-сложно, отколкото при дамите. Огромната част от мъжете все още считат, че емоционалният дисбаланс е „женски проблем“.

Факт е обаче, че с напредването на възрастта повечето хора преминават през трудни периоди, а някои от тях безспорно са свързани със здравния статус. От тази гледна точка, и от бизнеса, и от медицината се очаква да увеличат своя принос в подобряването на качеството на човешкия живот.