Катастрофичното застраховане в България да остане напълно доброволно в частни застрахователни дружества. Това е отговорът, който събра най-много гласове в анкета сред читателите на Insurance.bg.

Допитването събра общо 299 вота, като петте опции за отговор включваха още доброволно застраховане в катастрофичен пул, както и задължително - в частни компании, катастрофичен пул или държавен застраховател.

Резервите към задължителното застраховане или организирането на специализиран институт изведоха на челно място мнението застраховането на бедствия и аварии да остане, каквото е в момента. То бе подкрепено от над една трета от читателите ни, или по-точно от 34.45%, като събра общо 103 гласа.

Сеизмичността на зоната, в която се намираме, както и доказано високите рискове от наводнения и свлачища ни карат да се замислим за последствията, които би могло да има едно по-сериозно събитие. Експерти от различни сфери апелират навреме да стигнем до едно по-голямо катастрофичното застрахователното покритие. Основните фактори за слабото проникване на имуществените застраховки в България обаче са ниският стандарт на живот и недостатъчната застрахователна култура, които трудно може да се подобрят в краткосрочен план. Това е може би основния довод в полза на задължителните застраховки.

Идеята за задължителното застраховане в частни компании привлече 72 вота или общо 24.08% от гласувалите, което е втората по големина съвкупност в анкетата.

Като цяло, поддръжниците на задължителното застраховане се оказват повече, отколкото защитниците на доброволния принцип. Различните варианти за задължителни застраховки събраха общо 177 гласа или 59.20%, докато за доброволните схеми гласуваха 91 или 40.80%.

Също така повече се оказаха привържениците на частните дружества – 175 (58.53% от всички гласували), отколкото тези на катастрофичния пул – 85 (28.43%).

Катастрофичният пул може би предлага най-бързия и пряк път до масовото покритие. Едно от основните му предимства е възможността да се постигне ниска цена на полицата. Ако това се съчетае със задължителността, то е ясно, че схемата има най-много перспективи да преодолее двете основни пречки пред този вид застраховане. Задължителните застраховки в катастрофичен пул са с трети по големина дял на отговорите в анкетата – 22.07% (66 гласа).

Много от резервите свързани с въпросния пул обаче са свързани с неговата организация. Тези опасения вероятно надделяват сред почитателите на частното застраховане, но в същото време карат една макар и малка част от читателите ни да мислят, че още по-добре би било да се създаде държавен застрахователен институт за задължителни застраховки срещу бедствия. Именно такова е мнението на 13.04% от анкетираните (39 гласа).

Съществуват обаче още една съвкупност от почитатели на катастрофичния пул, и то във варианта му с доброволни застраховки. Опитът в други страни показва, че каквато и да е разяснителната кампания, голяма част от хората остават с впечатлението, че задължителната застраховка всъщност е още един данък. За 19 от анкетираните (6.35%) е по-добре просто да се предложи ниска цена на полицата, като се избегне социалното напрежение. Нещо повече, в света има примери на успешно действащи схеми, които дори не са постигнали масовост на обхвата си. Ако това се реализира и в България обаче ще остане нерешен основният проблем с последствията, които биха възникнали при сериозно бедствие и силно ограничените възможности за възстановяване.