Измамите с фалшиви полици за Гражданска отговорност на МПС не намаляват, напротив – увеличава се. Това каза Николай Здравков, председател на управителния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери и управляващ съдружник в брокера с най-голям пазарен дял в България - Ай Енд Джи Иншурънс брокерс.

Сега е още по-лесно да се фалшифицира застраховка, отколкото преди появата на системата за електронна полица ЕИСОУКР и единствено стикерите ограничават в известна степен проблема. Още по-лошо е, че не става въпрос за навлизането на нови некоректни играчи, а за случаи, в които досега коректни служители и агенти се решават на тази крайна мярка, заради финансовите си затруднения, обясни Здравков.

Преди старта на електронната система се вършеха измами, като не се отчитаха и ли се бавеха за отчитане полиците от кочан. Тези случаи обаче бързо се установяваха, благодарение на честите ревизии на бланките.

Сега обаче е съвсем лесно да се направи бланка на компютъра и да се изпринтва върху обикновен лист, така че да изглежда като документ от ЕИСОУКР. Единственото ограничение пред броя на фиктивните застраховки е количеството стикери, с които разполага продавача. Ако нямаше стикери измамите щяха ще нараснат главоломно, категорични са брокерите. Лепенките обаче се ревизират на по-дълги периоди от време, така че може да минат и 3-4 месеца, преди да се установи измамата.

"Една от целите на системата беше да се реши проблема с фалшивите застраховки, като позволи на хората да проверят моментално валидността на полицата през сайта на Гаранционния фонд. Потребителите обаче все още нямат културата за тази проверка, а и не намират основание да се съмняват в човека, от когото години наред са купували застраховки, че сега ще им даде фалшива. С влошаване на икономическата ситуацията обаче по-нестабилните финансово биват жестоко притиснати и някои не съумяват да запазят морала си“, казва Здравков.

Такива случаи има навсякъде - от фронт-офиси на застрахователите, през агенти, до служители на брокери.

Въпросът е доколко застрахователните компании и самите посредници, отговаряйки за себе си, ще успеят да се стегнат и да контролират служителите си. Макар да звучи еретично, изходът е и в засилване изискванията при лицензирането и надзора на всякакъв вид посредници – и брокери, и агенти, смята Здравков. Той дава пример с надзорният орган в Сърбия, който ежегодно изисква бизнес план от всеки застрахователен брокер. Агентите пък единствено у нас са освободени от какъвто и да било лицензионен режим и се изпитват само от застрахователя, за когото работят. Като субекти, които акумулират средства и могат да увредят интересите на потребителите на застраховки, агентите по света се изпитват от надзорните органи и имат солидни минимални гаранции.