Комисията за финансов надзор задължи ДЗИ - Общо застраховане да промени една от точките в общите условия по застраховка Каско. До принудителния административен акт се е стигнало, след като клиент на компанията е сезирал КФН за отказа на застрахователя да изплати претенция за застрахователно събитие - увреждания на лек автомобил, причинени от неизвестен извършител в паркирано състояние.

В резултат на проверката, надзорът е установил, че Раздел 2, т. 10.5.1 от общите условия по Каско на ДЗИ противоречи на Кодекса за застраховане и Наредба № IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Позовавайки се на въпросната точка от общите условия ДЗИ е отказало изплащането на претенция Петър Димитров Кременски за щета „на паркинг", тъй като той не е представил документ за настъпилото застрахователно събитие от органите на МВР. Наредба № IЗ-41 обаче поставя нормативна пред съставянето на документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние, а чл. 105, ал. 5 от КЗ задължава застрахователите да не изискват доказателства, за снабдяването с които пред потребителя на застрахователна услуга стои нормативна пречка.

За да защити на правата и интересите на потребителя, надзорът е задължил ДЗИ да приведе въпросната точка от Общите си условия (ОУ) по автомобилната застраховка в съответствие с КЗ и наредбата.

ДЗИ е представило възражения, които са счетени за неоснователни от заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", Борислав Богоев.

Във възраженията застрахователят е посочил, че целта на изискването на документите, изброени в Раздел 2, т. 10.5.1 е да бъдат посочени основните задължения на застрахованото лице, които са свързани с установяване на настъпилото застрахователно събитие. Това изискване обаче изцяло противоречи на чл. 105, ал. 5 от КЗ според регулатора.

В допълнение на това, застрахователят твърди във възраженията си, че е оправдано да бъдат посочени изискуемите документи от застрахованото лице в т. 10.5.1 и въпреки това той да има възможността да преценява във всеки отделен случай дали да прилага това изискване. Според КФН това е недопустимо с оглед защита правата на потребителите и рискът от накърняването им чрез отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение.

На следващо място, твърдението на застрахователя, че обемът и достатъчността на доказателствата не могат да бъдат посочени отнапред в текста на Общите условия е неоснователно, се казва в решението на Богоев.

В Общите условия на застрахователя е заложено примерно изброяване на задълженията на потребителя, но от друга страна същото това примерно изброяване е формулирано по начин, който позволява на застрахователя да отказва изплащането на застрахователно обезщетение, поради непредставянето на доказателство от страна на потребителя, за снабдяването с което пред последния стои нормативна пречка, пише в решението.

Застрахователят е предвидил в Общите условия изискване на подобно доказателство по начин, който му позволява неоправдано да ограничава възможността на потребителя на застрахователни услуги да получи застрахователно обезщетение.

Нещо повече - конкретната разпоредба на Общите условия на ДЗИ трябва ясно и недвусмислено да определи задълженията на застрахования при настъпването на застрахователното събитие и за неговото доказване. В Общите условия обаче липсват ясни и недвусмислени разпоредби относно дължимото поведение, според КФН.

Застрахователят твърди, че тъй като не са изискани допълнителни документи от застрахованото лице, не е допуснато нарушение на Кодекса за застраховане, което е напълно неоснователно, тъй като кодекса е изрично посочено, че застрахователите са задължени да не изискват доказателства, за снабдяването с които пред потребителя на застрахователна услуга стои нормативна пречка.