Има ли разлика между Волга и Mercedes? А между Фиат и Застава? Ако тези въпроси ви звучат налудничаво, сигурно ще ви е любопитно да научите, че тези автомобили са били отъждествявани от застрахователите в социалистическа България.

Всъщност не по-малко интересно и непонятно за мнозина е как застрахователите оценяват колите ни и в днешно време.

Но да започнем с предисторията.

Супер каталог?

Ако никога не сте виждали каталог Супер Шваке, то сигурно поне сте чували за него. Това е един от най-старите и популярни източници на информация за стойността на автомобилите. Ясно е, че няма как да се застрахова нещо, без то да се оцени в пари, а би било доста неефективно всяка застрахователна компания сама да събира и поддържа информацията за цените на всяка марка, модел, модификация и година на производство. Вместо това специализирани компании изготвят каталози и бази данни като Супер Шваке.

Специално в България Шваке започва да се използва още след Втората световна война от единствения тогава застраховател Булстрад, а впоследствие – и от ДЗИ. Този и всички други каталози обаче имат един съществен недостатък - изготвени са за определен пазар.

Точно този факт ни отвежда до казуса с Волгата и Mercedes-a. Тъй като Шваке събирал информация за пазара в тогавашната Западна Европа, то в него не фигурирали колите от Източния блок. Така, идеологически или не, се стигнало до простото приравняване, което продължило дълги години.

Липсата на някои коли обаче е само един от недостатъците на използването на чужди каталози. Самите цени може да се окажат далеч от тези на чуждия пазар.

Всички сме чували за автомобили американско изпълнение, африканско изпълнение и т. н. С две думи - марката, моделът и годината на производство са едни и същи, но колите са различни. Това е само една от предпоставките за разлика в цените. Оттам следват всички възможни чисто пазарни фактори, както и непазарните – акцизи, мита, данъци и пр. Спомняте си, че новите Mercedes-иBMW-та бяха далеч по-скъпи в България, отколкото в Германия, преди влизането ни в ЕС. Макар и не така големи, тези разлики съществуват и сега.

На местна почва

Изводът е, че във всяка отделна страна има нужна от допълнителна и специфицирана информация за местния пазар. В България такава база данни е налице от 1995 г. и в една или друга степен се използва от всички застрахователи. Тя носи името „Цени на нови превозни средства в България“ и представлява интернет приложение и се разработва от компанията за независими автомобилни експертизи Аутоексперт Интернешънъл.

„Целта на каталога не е да конкурира Шваке, ние самите сме представители на Шваке за България,“ заяви пред Insurance.bg д.т.н. инж. Антони Стоянов, управител на Аутоексперт Интернешънъл. „Идеята е да се допълни информацията там където има непълноти и разлики с германския каталог. Например, след като Daewoo навлезе на пазара в България имаше много такива коли, особено Tico. В Германия обаче ги нямаше. Съответно в Шваке нямаше данни за тях, но ние имахме“, обяснява Стоянов пред Insurance.bg.

Овехтяване

Ето как най-общо се изменя цената на един автомобил през годините, освен ако не говорим за ретро коли. В началото тя пада стремглаво надолу, но с течение на времето темпа на обезценяване става все по-слаб. Тънкостта e да се определи именно специфичната графика за конкретния автомобил.

Определянето на цената в ново състояние е само задължително необходимата база и отправна точка. За да се стигне до конкретна оценка на седемгодишния ви автомобил, към началната цена трябва да се приложи така нареченото овехтяване. Тук вече разнообразието от методи е огромно и може да се каже, че всеки застраховател си има свой подход.

Някои дружества използват директно Шваке, тъй като освен цени в ново състояние, каталогът дава и други две цени. Първата от тях – цена купува, отразява пазарните нива, на които търговците на едро изкупуват съответния автомобил. Втората – цена продава, дава информация за това как върви пазара на дребно, като отново правим уговорка, че става въпрос за Германия. Други каталози обикновено също имат две цени, но обикновено ги дефинират като цена на едро и цена на дребно. Има компании, които използват директно цена купува, други – цена продава, а трети осредняват двете стойности или ги коригират.

Други застрахователи стъпват на методика за построяване на тези криви, разработена отново от Аутоексперт Интернешънъл. „Част от застрахователите използват пряко методиката, но има и такива, които прилагат коригиращи проценти върху изчислените с чрез нея стойности“, уточнява Антони Стоянов.

Съществуват обаче и български дружества, които прилагат собствена система от коефициенти за овехтяване.

Така получените стойности се отнасят за конкретната марка, модел и модификация автомобил от конкретна година на производство. За да се изчисли обаче стойността на точно определен автомобил се вземат предвид и още много други коригиращи фактори.

„Най-важни за оценката са изходната цена, километрите и възрастта. Без тези три параметъра не може и те имат най-голямо влияние. Към тях вече можем да добавим поне още 20 други, включително състоянието на гумите, дали е удрян автомобила и колко и какви собственици са го карали“, уточнява Стоянов.

Затова, следващия път, когато застраховате колата си, обърнете по-голямо внимание и на това как различните застрахователи биха я оценили.