Денем и нощем, в мъгла и в пек, по жълтите павета или в планината – всички коли вече трябва да се движат със светнати фарове в България. Остава само да намалеят катастрофите. Това е единствената причина, нали така?

Включените светлини може да повишават разхода на гориво и да замърсяват още повече въздуха, но какво е това пред спасения човешки живот. Безспорно – нищо.

Според мнозинството от нашите депутати и много други капацитети, шофьорите ще виждат и преценяват по-добре разстоянието и скоростта на движещите насреща МПС-та. Така ще се избегнат челните удари, които са виновни за близо 80% от загиналите при сблъсъци между автомобили. Статистиката го показва.

Затова през 2006 г. Европейската комисия по транспорт препоръча включените светлини, което неминуемо трябваше да доведе до общ спад на загиналите с 5 до 15%. От тогава има ръст от 15%, но сигурно е заради друго нещо, не е това темата.

Критикари разбира се ще се намерят. Статистиката била спорна. Катастрофите били заради самонадеяност и манталитет, а не заради лоша преценка. Защо трябвало да светят и камиони и автобуси – ако и тях не забелязва един шофьор, чудно как въобще е излязал от гаража? А къде в града има далечно насрещно движение, движещо се с висока скорост? Заради фаровете всъщност шофьорите започвали да не забелязват пешеходците и велосипедистите, което водело до повече инциденти, особено в града. Лошият въздух щял да убие повече хора в дългосрочен план. Искат да стимулират електромобилите, те пък били главно за града, а фаровете ще задълбочат основния им недостатък – малкия преход с едно зареждане. Затова, поне в града да не било задължително и всякакви подривни предложения искаха да препънат закона. За щастие – безуспешно.

И така, вървя вчера покрай канала към Орлов Мост, гледам как стотиците автомобили с грейнали фарове чакат чинно на светофара, а ритмичното им бръмчене отброява минутите до зеления сигнал и се радвам за всички спасени животи.

Така трябва – ако с нещо можем да спасим дори и един човешки живот – нека го направим. А нима фаровете са единственото, което можем да сторим? Не разбира се. Ето няколко забрани и задължения, които час по-скоро трябва да разпишем в закони, а законите да влизат още в деня на обнародването.

1. Всички ППС-та - ярко оранжеви на цвят

Фаровете не са достатъчни. Ако се гледа шосето под ъгъл, от някоя пресечка например или надлез – може нищо да не видим. Сиви, черни, сребристи и всякакви цветове ППС-та кръстосват камуфлажно пътищата. В скандинавските страни се плаща повече за застраховка Гражданска отговорност на коли с бял цвят. Съвсем логично – не се забелязват в снега. Зеленото и синьото се повтарят с цвета на небето и младата шума през пролетта. Затова – от велосипеда до тира – висчко на колела да е електриково оранжево или розово.

2. Светлоотразителни жилетки за всички

С последните изменения задължихме велосипедистите да носят светлоотразителни жилетки с ярък цвят. За съжаление обаче - само извън населените места, по тъмно или при намалена видимост. А колко хора загиват незабелязани на пешеходни пътеки, по тротоари, на пейки, спирки и какво ли не. Не само велосипедистите, работниците на пътя и полицията – всички трябва да носим светлоотразителни жилетки от момента на излизането си от къщи. 24 часа в денонощието – всяко денонощие.

3. Никаква музика, никакви gsm-и, никакви уокмени

Това въобще няма нужда да се обсъжда. Колко катастрофи стават докато някой си избира радио, песен или иска музиката да се чува по-силно, по-слабо или по-еди как си. В краен случай – фабрично да се настройва определено радио с определена сила и да може само да се включва и изключва.

За мобилните телефони е още по-категорично положението – всички статистики сочат, че не хендсфрито не е решение, доказа го статистиката - катастрофите намаляват, когато и то се забрани. Масово по улиците пък се ходи със слушалки, които така гърмят, че и реактивен самолет да не се чуе. Други или същите лица дори пишат sms-и докато пресичат. Забраните на тези действия пълзят по земното кълбо, а тук статистиката чернее. Докога да чакаме?

4. Книжка – след 25, зад волана – с мама до 30

Младежката необузданост и липсата на шофьорски опит. Трудно може да се направи статистика, която да покаже какъв враг са те на човешкия живот на пътя. Само отделни инциденти го показват. Ако книжката се дава на 25 години, а до 30 се шофира само по светло и с придружител - нищо чудно точно това да намали най-сериозно жертвите. Тези неща се обсъждаха у нас, но в по-мек вариант. Дори и той обаче още не е факт.

5. Лимит на промилите за всички

Едва сега се обсъжда да се забрани на велосипедистите да карат пияни. Разбира се, че трябва – в Германия е така. А там карат само по велоалеи. Тук като карат по пътя е още по-належащо.Трябвало да се мотивират хората да ползват велосипеди, а се правело точно обратното. Имало било подмолни намерения. Питам аз, кой тогава ще отговаря, когато пиян велосипедист засече патрулка и камерите вземат, че точно в този момент се повредят, че да не може да се докаже невинността на полицаите? Мярката е безспорно правилна, но защо да се ограничаваме велосипедистите. Пияни хора пресичат платното под ъгъл и с нарушена траектория, движат се по платната и дори заспиват на самия асфалт. На всичко това трябва да се сложи край със съответните глоби и лимити за алкохолно съдържание в кръвта.

6. Легализиране на марихуаната

Съгласен съм, че това е доста различна мярка спрямо предишните, но статистиката си е статистика. Учени вече доказаха, че смъртните случаи на пътя са намалели в онези щати на САЩ, където е била легализирана марихуаната за медицински цели. Обяснението – по-малко алкохол се пие. Алкохолът може да е забранен, но няма как да се премери и глоби всеки. Затова – нека се вглеждаме в статистиките и с електронен микроскоп да търсим всяко нещо, което може да спаси човека на пътя.