Идеята за тайна банкова клика, която контролира света е популярна сред поддръжниците на теории за конспирацията, които складират провизии, бутилирана вода и фъстъчено масло, коментира Дейвид Райли пред Bloomberg. След изслушването пред Конгреса на САЩ във връзка със спасяването на American International Group Inc., човек може да си зададе въпроса в крайна сметка тези хора луди ли са или не?

Изслушването в сряда описва тайна група, раздаваща милиарди долари на предпочитани банки, оперираща почти без обществен контрол.

Става въпрос за Федералната резервна банка на Ню Йорк, чиято роля като най-силна в цялата федерална система, освен в случая с AIG, заслужава допълнително разследване.

Нюйоркският ФЕД е на горещия стол поради решението си от ноември 2008 г. да изкупи около 30 млрд. долара застрахователни контракти, които AIG е продала върху токсични облигации на банки, включително Goldman Sachs Group Inc., Merrill Lynch & Co., Societe Generale и Deutsche Bank AG.

Това решение, според критиците, е равнозначно на заобиколно спасяване на банките, които са получили 100 цента за долар на тези контракти, които биха стрували много по-малко, като AIG бе оставен да се срине.

Това действие идва няколко седмици след като Федералният резерв и Министерството на финансите подкрепиха AIG при колапса на Lehman Brothers.

Финансовият министър Тимъти Гайтнър е начело на ФЕД в Ню Йорк в този момент. Той поддържа тезата по време на изслушването, че е трябвало да бъдат изкупени тези застрахователни контракти, познати като „credit default swaps" (CDS), за да се спаси AIG, в противен случай би била заплашена финансовата система.

Изслушването се насочва и към това, в което много в Конгреса на САЩ вярват, че е било последващ опит да се покрият детайлите по операцията и това кой в крайна сметка е спечелил от нея.

В тази линия на търсене на истината са били разкрити някои вътрешни детайли за нюйоркския ФЕД, както и за твърде голямата му роля в банкирането. Това проникновение е особено ценно, като се има предвид, че нюйоркският ФЕД е псевдо-правителствена институция, която не е под граждански контрол, подобно на този даван от акта за свобода на информацията, за разлика на централния ФЕД.

Тази недостъпност е полезна, като се има предвид, че банката е предпочитано средство за много от програмите на ФЕД. Като такъв, нюйоркският ФЕД е използван за по-съмнителните операции на централната банка на САЩ.

Нюйоркският ФЕД е една от 12-те Федерални резервни банки на САЩ, които оперират под надзора на борда на директорите на ФЕД, воден от Бен Бернанке. Президентите на банките-членове се определят от бордове, които до голяма степен се избират от други банкери.

Марси Каптър, демократ в Конгреса, казва по време на изслушването: „Много хора мислят, че президентът на нюйоркския ФЕД работи за щатското правителство. Но, на практика, вие работите за частни банки, които са ви избрали!"

Още повече, че нюйоркският ФЕД играе съществена роля на спасяването на банките от държавната, често получавайки свобода да действа както намери за добре.

Да погледнем AIG. Нека приемем думите на Гайтнър, че колапсът на компанията би довел до финансов Армагедон. Като се имат предвид залозите, предполага се, че Гайтнър е координирал действията си с тогавашния министър на финансите Хенри Полсън. Обаче Полсън твърди, че не е участвал.

„Нямам никакво участие в плащанията към различните страни, никакво изобщо!" казва Полсън.

Шефът на Федералния резерв Бен Бернанке също не е замесен. В писмен отговор до въпрос на сенатор, той казва че „не е директно замесен в преговорите" с банките, които са страни по контрактите на AIG.

Въпроси за отговорността на нюйоркския ФЕД се пораждат след като на 24 ноември 2008 г. Гайтнър е посочен от новия президент на щатите Барак Обама за Министър на финансите. Гайтнър твърди, че се е дистанцирал от ежедневните операции на банката, въпреки че това официално не е съобщавано.

Това оставя въпроси свързани с разкриването на информация за сделката в ръцете на банковите адвокати и персонал, а не на самия шеф. Тези служители не искат тогава детайлите за покупката на CDS да стават публични.

По-късно, когато става ясно, че ще бъде предоставена информация, член на правния екип на нюйоркския ФЕД пише в e-mail до колеги: „Започвам да мисля, че този влак ще напусне гарата скоро и ние трябва да се фокусираме върху обяснението на историята по най-добрия начин. Твърде много хора са замесени в тази сделка - твърде много страни, твърде много адвокати и съветници, твърде много хора от AIG, за да задържим информация от Конгреса".

„Замислете се върху чудовищността на това изявление!" коментира Дейвид Райли. Служител на институция с ограничена публична отговорност, която съществува да служи на банкерите, скърби че не може да държи Конгреса на тъмно.

Това показва културата на тайнственост очевидно проникнала във ФЕД, след като банката отказа да обяви дори имената на другите банки, спечелили от операцията, оправдавайки се, че тази информация някак ще навреди на AIG.

Всъщност, след като информацията е оповестена, в крайна сметка нищо не се случи, не навреди по никакъв начин на бизнеса на AIG или на финансовото му състояние.

Но това постави под въпрос доверието към Федералния резерв, както и увлечението му към тайнственост.