Чарлс Чафър определя себе си като космически маниак. Още през 80-те години на миналия век той е част от екипа, изстрелял успешно първия частен космически кораб. Тогава на т.нар. държавен монопол върху космическите полети е сложен край. Днес полети, организирани от частни компании, са нещо обичайно, но по онова време не е така.

Освен космически маниак Чафър е и бизнесмен. И успява да превърне увлечението си в начин да печели пари, разказва The Wall Street Journal. През 1994 г. той основава компанията Celestis Memorial Spaceflights и започва да предлага космически погребения. Какво означава това?

Човешката пепел, останала след кремация, се праща извън земната орбита, а по желание на клиента – дори и до Луната. Първата услуга към днешна дата струва около 13 хил. долара. Извеждането от земната орбита е по-евтино – между 2 и 5 хил. долара.

Първият полет е осъществен през 1997 г. Оттогава компанията на Чафър има над 2 хил. клиенти. Изпращали са в космоса както човешки, така и останки на починали домашни любимци.

„Това със сигурност е доста по-различно от разпръскването на прах в морето или от който и да е друг познат погребален ритуал. Той се харесва на фенове на „Стар Трек“, на работили за НАСА или просто на такива, които смятат, че мястото им е при звездите“, обяснява Чафър.

Всичко това е напълно законно според действащите международни правила за експлоатация на космическото пространство. И явно клиенти има, защото компаниите, предлагащи такива услуги, се множат. Това повдига въпроса за съществуването на космическите погребения изобщо.

Има и една друга тема обаче - хората, които обожествяват Луната.

Вярно е, че броят им не е голям и често пъти става дума за индиански племена, запазили древните си вярвания. Това не значи, че не са гласовити и готови да се борят срещу космическите погребения.

„В момента тези практики са разрешени. Но приемливи ли са?“, пита адвокатът Лесли Тенен, който е експерт по космическо право.

За някои очевидно не просто не е проблем, но е и желателно да има такава възможност. В списъка с клиенти на Чафър се виждат имената на създателя на „Стар Трек“ Джийн Родънбери, на автора на научна фантастика Артър К. Кларк, както и на десетки астронавти, инженери, хора на изкуството или просто космически маниаци.

През 2013 г. американската художничка Луиз Каиш заявява на семейството си, че иска да бъде погребана в Космоса. Нейният съпруг Мортън казва, че желанието ѝ е било голяма изненада, макар че се е интересувала живо от темата още от времената на първото кацане на Луната. Близките на художничката я включват в списъка на Celestis. През януари към космоса поемат останките на около 200 души, както и ДНК от трима президенти на САЩ – Джордж Вашингтон, Джон Кенеди и Дауйт Айзенхауер. Тези проби са взети от коса и са дарени на компанията на Чафър. Модулът, който ги носи, се насочва успешно към слънчевата орбита.

„Това пътуване наистина изпълни нейното желание“, казва дъщерята на покойната художничка.

Тя не е единствената, изпратила близък извън земната орбита. Мария Ценг, съпруга на астронавта от „Аполо” Филип Чапман, взема същото решение за останките на мъжа си след смъртта му през 2021 г.

„Някои от семейството искаха традиционно погребение. Но аз казах: „Ние не сме традиционалисти“. Не можех просто да заровя Фил в земята“, казва тя.

Когато през януари Celestic организира поредния полет за погребения към Луната, учителката по природни науки Мария Сан Мигел решава, че това е идеалният начин да почете починалата си дъщеря. Събитията обаче не се развиват по план. Заради изтичане на гориво модулът, който трябваше да стигне до Луната, се върна обратно изгаряйки останките на 70 души. Сега компанията планира нов полет през януари догодина и предлага да компенсира клиентите на неуспешния с безплатно „пътуване“. Това е възможно тъй като на борда се качва много малка капсула с пепел от починалите. Тоест повторният опит е възможен при налично количество.

Теглото е един от водещите критерии при изпращане в космоса. Всъщност близките на починалите дават по около 50 грама пепел. Много малка част от това, почти чаена лъжичка, се запечатва в капсулата, която пътува на космическия кораб.

Изхвърлянето им в Космоса е възможно по силата на международен договор, подписан през 1967 г., казва преподавателката в изследователския център Air University Уенди Уитман Коб.

„Ако една държава или компания не се опитва да изнесе оръжия за масово унищожаване или да предяви претенции за собственост към нещо извън нашата планета, няма проблем“, обобщава тя.

Ето защо в Космоса са изхвърляни знамена, топки за голф и човешки останки.

„Основната причина хората да го правят е, че могат да го правят. Няма закон или правило, което да го забранява“, казва Коб.

Но не всички са съгласни с това поведение. Едно от най-големите индиански племена в САЩ – навахо – например протестират и настояват НАСА да се намеси. В техните схващания Луната е свещена.

Според компаниите от бранша няма нищо нередно, тъй като полетите се правят изцяло при спазване на действащите правила. Чафър обяснява, че не може космическите мисии да са обект на религии. Той допълва, че през последните 4 години компанията отчита над 60% ръст и се очаква той да продължи.

„След години, 10 или 30, може би на Луната ще живеят хора. Тогава ще има погребален бизнес навсякъде в Слънчевата система“, казва той.