Най-щастливите страни в света продължават да изпълняват плановете си за постигане на нулеви нетни емисии – дори в условията на засилваща се политическа реакция срещу зелените технологии от двете страни на Атлантическия океан.

Финландия и Дания се стремят към "нетни отрицателни емисии", които според учените могат да бъдат постигнати, когато количеството въглероден диоксид, което се извлича от атмосферата, е по-голямо от количеството, което се отделя, пише CNBC.

Ако това се осъществи, двете скандинавски страни не само ще спрат да допринасят за климатичната криза, но и активно ще спомогнат за забавяне на глобалното затопляне.

Финландия, която от седем години държи приза за най-щастлива страна, дори е записала в закон една от най-амбициозните цели в областта на климата в света. Тя се стреми да бъде първата страна с високи доходи, която ще постигне нулеви нетни емисии през 2035 г. и отрицателни до 2040 г. Дания, която според Световния доклад за щастието е втората най-щастлива страна, се стреми към нулеви емисии до 2045 г. и отрицателни до 2050 г.

Датският министър на климата Ларс Агаард заяви, че необходимостта от отрицателни емисии е ясна.

"Не мисля, че хората ще приемат такова бъдеще. Така че за нас отрицателните емисии са необходими и без тях не можем да изпълним дългосрочните си ангажименти в областта на климата."

Способността на Дания да постигне нетни отрицателни емисии ще зависи от политиките, прилагани през следващите пет до седем години.

По време на преговорите за климата COP28 в Обединените арабски емирства в края на миналата година Дания, Финландия и Панама създадоха Групата на отрицателните емитери (GONE) – коалиция от държави, които се стремят да премахват повече нагряващ планетата въглероден диоксид, отколкото произвеждат.

Ръководената от Дания група се стреми да постигне тази цел чрез намаляване на емисиите на парникови газове, разширяване на горите и инвестиране в нови технологии.

Панама, подобно на други силно залесени държави, вече поглъща повече въглероден диоксид, отколкото емитира всяка година.

Зелен отпор

Европа е изправена пред антизелена вълна, която се противопоставя на политиките, насочени към справяне с климатичната криза и опазване на околната среда.

През последните месеци на целия континент разочаровани земеделски производители излязоха на улицата, за да настояват за допълнителни изключения от екологичните разпоредби на Европейския съюз.

Националистическите и крайно десните партии, които традиционно са скептично настроени по въпросите на климата, също са гласовити критици на зелените политики.

Тяхната популярност нараства в страни като Германия и Франция преди изборите за Европейски парламент.

В САЩ политиката по отношение на климата също се превърна в поле за горещи дебати. Бившият президент Доналд Тръмп, който е фаворит за съперник на настоящия Джо Байдън на изборите през ноември, често заявява в предизборните си речи, че ако бъде избран, възнамерява да "сондира, бейби", визирайки добива на петрол.

Тръмп остро критикува стимулите за електрически превозни средства и по време на мандата си в Белия дом изтегли САЩ от знаковото Парижко споразумение за климата – решение, което по-късно Байдън отмени.

Климатичният отпечатък на един малък играч

Финландският министър на климата Кай Микканен заяви, че голямото парламентарно мнозинство вярва, че изоставянето на изкопаемите горива е "правилното нещо", и добави, че правителството е решено да увеличи така наречения "климатичен отпечатък".

"Вече повече от десетилетие подчертавам, че ако се научим как да отопляваме региона на Хелзинки с около 1,5 млн. жители, без да изгаряме горива, това означава, че всъщност създаваме тестова база за широкомащабни термопомпи или системи за съхранение на топлина, които след това можем да разширим в други страни", обясни той пред CNBC.

"Финландия, разбира се, е малък играч. Нашият дял в световните емисии е около 0,1%, така че не можем сами да променим посоката. Но смисълът на нашия живот идва от факта, че ако успеем да създадем такава иновация, която след това предложим, да речем, на Монреал, Пекин и да се надяваме някой ден на Москва, тогава отпечатъкът ни ще бъде истински значим."

Четирипартийното коалиционно правителство на Финландия включва крайнодясната "Финландци" – единствената голяма парламентарна партия в страната, която се противопоставя на вътрешните мерки за климата.

В резултат на това правителството трябва да постигне деликатен баланс, за да остане ангажирано с дългосрочните цели на страната в областта на климата.

"Балансиращият компромис, който вече е заложен в правителствената програма, е следният: да, ние се ангажираме да вървим към неутралност по отношение на климата, запазвайки 2035 г. като цел, но с методи, които няма да увеличат ежедневните разходи на обикновените хора или да намалят нашата конкурентоспособност", обясни Микканен.

Финландският министър по въпросите на климата подчерта, че усилията на страната му за постигане на нетни отрицателни емисии не трябва да се тълкуват като причина другите европейски държави да продължат да изгарят изкопаеми горива по обичайния начин.

"Не е приемливо ние да инвестираме в биогенно улавяне и съхранение на въглерод, а другите да са ОК с техните изкопаеми фабрики през 2040 г. Това не е идеята."