Швеция има световна репутация на защитник на високите данъци и социалното равенство, но в момента е европейски хъб за свръхбогати.

На остров Лидиньо има огромни червени и жълти дървени вили върху скалисти върхове и бели минималистични имения с прозорци от пода до тавана. На по-малко от половин час път с кола от центъра на Стокхолм, това е един от най-богатите квартали в Швеция, разказва BBC.

Серийният предприемач Конрад Бергстрьом щраква ключа на осветлението в своята винарска изба, за да разкрие 3000-те бутилки, които съхранява. "Френско Бордо, това е, което обичам", казва той и се усмихва с ярко бяла усмивка.

В именито му има открит басейн, фитнес зала, тапицирана с кожа от северен елен и работилница, превърната в нощен клуб.

"Имам много приятели музиканти, затова свирим", обяснява Бергстрьом. Той е съосновател на компании, включително такава за слушалки и високоговорители, а домът му е един от четирите имота, които притежава в Швеция и Испания.

Това не е изненадващ начин на живот за предприемач, но изненадващото е колко хора са станали толкова богати, колкото Бергстрьом – или дори по-богати, именно в Швеция, която има репутация с лявата си политика.

Въпреки че в момента на власт е дясна коалиция, през по-голямата част от миналия век страната е управлявана от социалдемократи, избирани с обещания за справедлив растеж на икономиката.

Но през последните три десетилетия Швеция преживя бум на свръхбогатите.

През 1996 г. има само 28 души с нетно състояние от един милиард крони или повече (около 91 млн. долара по днешния обменен курс), според списък на богатите, публикуван от бизнес списание Veckans Affärer. Повечето от тях произхождат от семейства, богати от поколения.

Към 2021 г. "кроновите милиардери" са 542, според подобен анализ на всекидневника Aftonbladet, и помежду си те притежават богатство, равняващо се на 70% от БВП на страната – мярка за общата стойност на стоките и услугите в икономиката.

Швеция има население от едва 10 милиона души и един от най-високите дялове на "доларови милиардери" на глава от населението.

В списъка на богатите за 2024 г. на Forbes са включени 43 шведи със стойност 1 млрд. долара или повече. Това е равно на около четирима на всеки милион души, в сравнение с около двама на милион в САЩ (където има 813 милиардери - най-много от всички държави – но живеят над 342 милиона души).

"Това се случи по някакъв скрит начин - не го забелязахме, докато не се случи", казва Андреас Червенка, журналист в Aftonbladet и автор на книгата "Алчна Швеция", в която изследва постоянното нарастване на супербогатите. "Но в Стокхолм можете да видите богатството със собствените си очи и контраста между супербогатите в някои райони и доста бедните хора в други."

Една от причините за възхода на новите супербогaти е процъфтяващата технологична сцена в Швеция. Страната има репутацията на Силициевата долина на Европа, тъй като през последните две десетилетия в нея са създадени повече от 40 т.нар. стартъп еднорози на стойност над 1 млрд. долара.

Тук са основани Skype и Spotify, както и компаниите за игри King и Mojang. Сред по-скорошните успешни проекти са стартъпът за финансови технологии Tink, който Visa придоби за около 2 млрд. долара по време на пандемията, здравната компания Kry и компанията за електронни скутери Voi.

В Epicenter – споделено офис пространство, ветеранът предприемач Ола Алварсон проследява този успех до 90-те години на миналия век. Казва, че данъчната отстъпка за домашните компютри в Швеция е "свързала всички нас много по-бързо, отколкото други страни".

Самият той е сериен съосновател, но също така посочва силната "култура на сътрудничество" на сцената на стартъпите, като опитните предприемачи често стават модели за подражание и инвеститори в следващото поколение технологични компании.

Размерът на Швеция я прави и експериментален пазар. "Ако искате да проверите дали нещо работи на по-голям пазар, можете - с ограничени разходи и без твърде голям риск за марката или за цената на акциите, да изпробвате нещата тук", допълва Алварсон.

Според Червенка обаче, паричната политика е помогнала за превръщането на страната в рай за свръхбогатите.

От началото на 2010 г. до преди няколко години Швеция имаше много ниски лихвени проценти. Вземането на заем беше евтино, така че шведите, които разполагаха със свободни средства, често избираха да инвестират в имоти или високорискови инвестиции като технологични стартъпи, много от които в резултат рязко повишиха стойността си.

"Един от основните фактори за това огромно увеличение на броя на милиардерите е, че няколко години имахме доста силна инфлация в стойността на активите", казва Червенка.

Въпреки че хората с най-високи доходи се облагат с над 50% от личните си доходи - една от най-високите ставки в Европа, той твърди, че последователните правителства и десни, и леви са коригирали някои данъци по начин, който облагодетелства богатите.

През 2000 г. страната премахна данъците върху богатството и наследството, а данъчните ставки върху парите, спечелени от акции, и плащанията на акционерите на компаниите са много по-ниски от тези върху заплатите. Ставката на корпоративния данък също е спаднала от около 30% през 90-те години до около 20% - малко по-ниско от средното за Европа.

"Не е необходимо да се изнасяте от Швеция, ако сте милиардер. Всъщност, някои милиардери се местят тук", допълва Червенка.

Обратно на остров Лидиньо, Конрад Бергстрьом е съгласен, че Швеция има "много благоприятна данъчна система, ако изграждате компании". Въпреки това той казва, че богатството му има положително въздействие, тъй като неговите предприятия и домове осигуряват заетост на други хора, като бавачка, градинар и чистачки.

Бергстрьом посочва, че заможните шведски предприемачи и рискови капиталисти все по-често реинвестират парите си в стартъпи с "въздействие", които цялят да подобрят обществото или околната среда.

През 2023 г. 74% от цялото финансиране с рисков капитал на шведски стартъпи отива за такива компании. Това е най-високият процент в ЕС и далеч над средния европейски показател от 35%, според данни на Dealroom, който картографира данни за стартъпи.

Може би най-известният инвеститор в областта на въздействието е Никлас Аделберт, съосновател на платформата за разплащания Klarna. През 2017 г. той използва 130 млн. долара от състоянието си, за да създаде фондация Norrsken, която подкрепя и инвестира в такива компании.

"Нямам навиците на милиардер по отношение на това да имам яхта, частен самолет или нещо подобно. Това е моята рецепта за щастие.", обяснява той.

Други обаче твърдят, че в Швеция липсва обществен дебат за богатството на милиардерите, който да надхвърля дихотомията "добър-лош" за това как харчат парите си.

"Докато свръхбогатите се разглеждат като въплъщение на идеалите на неолибералната епоха, като упорита работа, поемане на рискове и предприемаческа нагласа, неравенството, което стои зад това, не се поставя под въпрос", твърди изследователят Аксел Викстрьом.

Червенка добавя, че дебатите за облагането на свръхбогатите не са толкова ясно изразени в Швеция, колкото в много други западни страни, например САЩ.

"Това е своеобразен парадокс. Човек би си помислил, че с нашия произход - възприеман като социалистическа страна, това ще бъде на първо място.

Мисля, че това е свързано с факта, че сме възприели манталитет "победителят взима всичко. Че ако просто изиграеш картите си правилно, можеш да станеш и милиардер...

И това е значителна промяна в шведския манталитет."

"Да, това е мястото, където хората могат натрупат пари, да създават ново богатство, но то все още е много затворено и двойните стандарти са доста високи по отношение на това кой получава финансиране за идеите си", казва Лола Акинмаде, нигерийско-шведска писателка и предприемач. "Швеция е невероятна страна, лидер в много отношения, но все още има много хора, изключени от системата.", допълва тя.