Епохални открития - едни от най-големите за века и десетилетието, белязаха 2012 г. Безспорно, най-значимото от тях е новата субатомна частица, наблюдавана в Големия адронен колайдер.

В международния екип учени на ЦЕРН, които през последните 20 години търсеха т.нар. божествена частица, участваха над 60 български физици - около 45 учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, около 20 физици от Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и около 15 инженери от Централната лаборатория по мехатроника и роботика към БАН, припомня БТА.

Новата субатомна частица, открита с помощта на Големия адронен колайдер на ЦЕРН, по всяка вероятност е неуловимият досега Хигс бозон, ключов за разбирането на това как се е формирала Вселената след Големия взрив. Хигс бозонът е последното липсващо звено в Стандартния модел на физиката, който обяснява взаимодействията във Вселената на ниво елементарни частици.

Също международен екип от учени разгада една от най-големите тайни в генетиката - несправедливо наричаната "излишна" или "отпадъчна" ДНК, която на практика играе активна роля в контрола на гените.

В частност специалистите откриха 4 милиона генетични "превключвателя" за индивидуалните гени, които диктуват тяхната активност или бездействие. Детайлната карта на четирите милиона части от ДНК, които регулират дейността на човешките гени, бе съставена въз основа на 30 проучвания. В проекта участваха 442-ма учени от 32 института на редица държави, сред които САЩ, Великобритания, Испания, Швейцария и Япония. Постижението бе окачествено като най-големия пробив в генетиката през последното десетилетие след декодирането на човешкия геном. То обяснява как части от ДНК, за които дълго се смяташе, че не играят никаква роля и бяха нарочени за излишни, всъщност образуват сложното "контролно табло" за гените на човека.

2012 г. ще се запомни и с безспорния успех на НАСА в изследването на Марс. След 9-месечно пътешествие, започнало на 26 ноември 2011 година, на 6 август марсоходът "Кюриосити" осъществи успешно кацане на Червената планета. Цената на мисията е 2.5 милиарда долара.

"Кюриосити", най-големият американски роувър с размерите на малък компактен автомобил, натоварен с цял камион инструменти, и тегло 900 килограма, е част от мисията Марсианска научна лаборатория, целта на която е да определи дали на Червената планета някога е имало подходящи условия за живот.

"Това е огромна крачка напред в космическите изследвания. Никой досега не е правил нещо подобно", каза Джон Холдрън, главен съветник по научните въпроси на президента Барак Обама.

Също през август космическият апарат "Вояджър 1" навърши 35 години, откакто бе изстрелян към Юпитер и Сатурн. В началото никой не знаеше колко ще работи. Сега той и "Вояджър 2" са космическите апарати с най-дълъг живот в историята. Те са на милиони километри от Земята, но пътуват в различни посоки.

Двата апарата все още работят, въпреки че са реликви от ранната космическа ера.

В началото на декември "Вояджър 1" достигна непознат регион в дълбокия космос - т.нар. магнитна магистрала на границата на нашата планетна система и може да я прекоси през следващите няколко месеца. Така той ще се превърне в първия космическият апарат, напуснал Слънчевата система.

С "Вояджър 1", който се намира на разстояние от 18 млрд. км от Слънцето, пътуват песента "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, както и други върхови постижения на човешката цивилизация.

Свързано с космоса е и постижението на австриеца Феликс Баумгартнер - първият човек, извършил успешен скок с парашут от стратосферата - от височина над 38 километра, до която се издигна с хелиев балон. Свободното падане продължи 4 минути и 20 секунди. Баумгартнер премина звуковата бариера, преди да отвори парашута си на 1500 метра над земята в щата Ню Мексико, като по време на полета достигна скорост от 1713 км/час.

След като НАСА пенсионира през 2011 г. космическите си совалки, компанията "Спейс екс" изпрати до Международната космическа станция първия американски частен космически кораб "Дракон", който достави там около 450 кг полезен товар, в това число материали за извършване на 166 научни експеримента.

В САЩ учени от Националния комплекс за лазерни термоядрени реакции генерираха най-мощния лазерен импулс в историята на човечеството. С негова помощ ще бъде решен въпросът с недостига на електрическа енергия.

Учени от Финландия за пръв път в света чуха и записаха "гласа" на северното сияние, а италиански специалисти направиха бионична ръка, командвана от мозъка, и екзоскелет, който позволява на човек да повдигне сам стена, затрупала го по време на земетресение.

Създадени бяха домати срещу стареенето, а холандци разработиха "умна" храна, която да сигнализира кога да спрем да ядем, за да помогне на милиони да се справят с проблемите на наднорменото тегло.

Това са само част от постиженията на учените, за които годината бе особено благодатна.