Стефан Софиянски е новият председател на Съюза за стопанска инициатива. От 1998 г. той е част от мениджърския екип на ЗК „Лев Инс“ АД, а от 2001 г. е и изпълнителен директор на компанията. Днес разговаряме с него за това какви цели си поставя начело на организацията, както и как може да бъде подпомогнат малкият и среден бизнес в страната, а също и за евенатуалното привличане на големи чуждестранни инвеститори у нас.

Бихте ли ни казали с какво точно се занимава Съюзът за стопанска инициатива?

Съюзът за стопанска инициатива е първата създадена от частни предприамачи организация още през 1989 година и е най-старата организация, която защитава интересите на малкия и средния бизнес. Фактът, че в последните две години не бе много в медиите е поради една-единствена причина – с решение на Министерски съвет от 2012 година беше отнето правото на съюза да бъде национално представена организация.

Решение, което съюзът обжалва и спечели делото във Върховния административен съд. Така отново си поставяме за цел да бъдем коректив на всяко едно управление, да помагаме с нашия експертен потенциал за по-доброто развитие на икономиката и да подпомагаме малкия и средния бизнес.

Какви ще са основните цели през тази и следващата година? Това, че съюзът известно време не е бил на предно място означава ли, че членската му маса е по-малка от това, което трябва да бъде?

Естествено това, че съюзът бе с отнето право, е оказало някакво влияние, но съюзът не е загубил членска маса поради проблемите с правителството, а поради това, че много фирми членове фалираха. Много компании бяха поставени на колене при лошото икономическо развитие в глобален мащаб и грешките в управлението, които бяха допуснати.

Затова имаше свиване в членската маса, но в момента все повече фирми се обръщат към съюза, защото считат, че ние ще бъдем техен защитник и ще ги подпомагаме в тяхното развитие. Разбира се, участваме в много комисии, подпомагаме различните съвети, участваме в комитетите по наблюдение към различните оперативни програми и др.

Освен всичко друго, започваме много активна дейност с подобни организации от различни страни. Има споразумение с израелската търговско-промишлена палата, гръцка, испанска и др. Така ще подпомогнем нашите членове да добият достъп до чужди пазари - нещо изключително важно за тежката икономическа ситуация, в която живеем.

От друга страна, на преден план поставяме улесняване на достъпа до финансиране на малкия и среден бизнес. Ясно е, че големият бизнес може да се финансира и може, макар и трудно, да понесе високите лихви. За малкия бизнес, особено новостартиращия, това е непосилно.

Разработили сме програма, която ще представим на правителството, за подпомагане на малкия и среден бизнес. Без решителната намеса на държавата няма как да се мине. Ние трябва сами да си помогнем, но в тежката ситуация, в която се намираме, държавата трябва не само да декларира, че е готова да подпомага малкия бизнес, но и да направи конкретни мерки в тази насока.

Можем ли да очакваме от вас съдействие за привличане на един или няколко по-големи чуждестранни инвеститори?

Чуждестранните инвестиции почти ги няма. Това е много странно и говори само едно нещо – че тук няма благоприятна бизнес среда. Климатът за инвестиции е лош. Пазарът на труда е нормален, има квалифицирана работна ръка, но чуждестранните инвестиции изтичат. Защо? Защото чуждестранните инвеститори не намират благоприятна среда.

Налице са тежки бюрократични спънки, рекет от различни държавни институции. Така инвеститорите предпочитат да работят в държави, дори и с по-високи данъци, където бизнесът им се развива нормално. Да, ние работим активно по привличане на чужди инвеститори, включително имаме договорки с чужди банки, готови да подпомогнат членовете на съюза, да разкрият клон в България и да подпомогнат членовете ни.

От друга страна, ние сме водили разговори с два големи инвестиционни фонда, готови да инвестират в големи инфраструктурни проекти. Отправили сме към правителството, че имаме готовност да привлечем чужди инвеститори, готови да инвестират суми от порядъка на милиарди евро. Очаквам съответните ресорни министри да проявят интерес и да направим срещи, където да представим нашите инвеститори.

Какви други проблеми срещате, освен мудната администрация? Трябва ли по-строг контрол в агенция "Митници", как да се повиши събираемостта на Националната агенция по приходите?

Въпросът за агенция "Митници" е много важен въпрос. Съюзът е отправял запитване към бившия финансов министър Дянков и представих наши партньори, израелска фирма, която е намерила решение на проблема с контрабандата. Голяма част от проблемите на съюза с предходното правителство се дължеше именно на това, тъй като посочихме как могат да бъдат повишени приходите в митниците и ограничена до минимални размери контрабандата.

Това би повишило приходите в бюджета с повече от 1-1.5 милиарда годишно. Държа да подчертая, че не се изисква никаква инвестиция от държавата. Чуждият инвеститор е готов да инвестира, включително и в техниката.

Как стои въпросът с НАП? Една европейска страна въведе доста интересна лотария ...

Да, лотарията с касовите бележки. Това е един добър пример как може да се повиши събираемостта на приходите. Аз лично смятам, че плоският данък, който беше въведен, е един изключително добър стимул за плащане на дънъците.

Въпросът е да има обороти, тъй като сме свидетели на това, че потреблението е спаднало до критични нива – на ниво оцеляване на гражданите. И тъй като няма инвестиции, бизнесът не работи, затова и приходите са ниски. Ние трябва да направим така, че да се завърти колелото на икономиката.

Какво е мнението ви за БФБ? Трябва ли компаниите да се обръщат към инструментите, които се предлагат на БФБ, за да се финансирана една компания?

В Европа финансирането на бизнеса от банкови кредити и борсата е 50 на 50. В САЩ съотношението е 30 на 70% в полза на финансирането от капиталовите пазари. У нас е 1% финансирането от борсата. Един добър пример за борса е варшавската, която е реално функционираща, има реални обороти, правят се IPO-та.

Мисля, че в тази насока може да се направи много и това е един от добрите механизми за финансиране. Но пак казвам, докато липсват чуждестранни инвестиции, нещата ще бъдат сложни.