Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от ноември 2019 г.

Постът й включва ресорите в политиката за сближаване; финансиране на икономическото и социалното сближаване; консултантските услуги, IT и управлението на данни; операции по финансиране в България, Кипър, Чешката република, Словакия, Словения, Западните Балкани и Турция.

Тя е и заместник гуверньор на ЕБВР и отговаря за отношенията с „Виенската инициатива“, Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) и Стратегията за региона на р. Дунав.

Лиляна Павлова се включи в престижния финансов форум ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2023 като участник в дискусионния панел, посветен на напредъка на България към еврозоната.

Вицепрезидентът на ЕИБ даде и специално интервю за Profit.bg.

  • Какво е общото състояние на икономиката в Европа и какви са перспективите в бъдеще?

    • Ние сме в ситуация на застъпващи се криза върху криза.

    Точно, когато беше започнало възстановяването на икономиките ни в следствие на пандемията и то по един доста по-бърз и успешен начин от прогнозираното, се случи ужасяващата война в Украйна, която доведе до много сериозни икономически, финансови и енергийни последици и кризи след себе си.

    Най-краткият отговор е, че най-сигурното в момента, е несигурността.

    Нямаме яснота кога и как ще завърши войната, какви ще са последствията върху икономиките ни и именно затова всички мерки, които се предприемат, са насочени към стабилизация на инфлацията в максимална степен с една много строга монетарна политика.

    В същия момент, вече наблюдаваме понижаване на инфлацията от 2023 г., особено в еврозоната, където тя е по-добре овладяна.

    Най-стабилният начин да се справим с рецесията и забавеният икономически растеж, това са инвестициите.

    Без тях, няма как да се създават работни места, да има икономическа стабилност и растеж.

  • Каква е ролята на ЕИБ за икономическия, финансов и бизнес климат у нас в момента и как тя ще се промени с присъединяването ни към еврозоната?

    • От една страна, както беше и по време на пандемията, ролята на банката е да предостави финансов ресурс при добри условия, дългосрочно, за да могат да продължат инвестициите.

    Затова създаването на паневропейски фонд за подкрепа на малките и средни предприятия по време на пандемията като част от общоевропейския, беше един такъв отговор. Много се радвам, че България успя да бъде голям бенефициент по отпуснатите средства.

    ЕИБ е партньор на правителствата и на Европейската комисия по ключовите програми, които се реализират.

    REPowerEU като план за инвестиции за декарбонизация, за намаляване на зависимостта от полезни изкопаеми и енергоизточници от Русия, е също една много важна инвестиция, в която банката е не само партньор.

    Ние предоставяме допълнителен ресурс към плана на ЕК от 30 милиарда, чрез които ще реализираме над 115 милиарда инвестиции в държавите членки.

    Много важна е и ролята ни за инвестиции по линия на кохезионната политика. Така че, банката има роля в подкрепа на публичния сектор, на съфинансирането на инвестиционните проекти – директно или чрез търговските банки, за да може всъщност държавите да се адаптират.

  • В ролята на вицепрезидент на ЕИБ, какви са наблюденията Ви върху инвестиционния климат в Хърватия след приемането на еврото?

    • Хърватия е член на еврозоната само от шест месеца, така че е много рано да правим генерални заключения.

    Но всички много ясно виждаме позитивната тенденция.

    От приемането на Хърватия в еврозоната през януари, в сравнено още с декември миналата година, инфлацията всеки месец върви надолу прогресивно.

    Това е заедно с доста по-ускореното намаление на инфлацията в страните в еврозоната.

    Още преди да се присъедини, но с ясната перспектива, че влиза в еврозоната, Хърватия имаше повишаване на кредитния рейтинг, на инвестициите, на потенциала за услуги, стоки, туризъм и т.н.

    В ежегодното ни проучване, показателите миналата отчетоха, че благодарение на това, че вече върви към еврозоната, 87% от фирмите планират увеличение на инвестициите в Хърватия и почти удвояване на интереса от външни инвеститори – от 18 на 32%.

    Данните и показателите дават много добър отговор на, бих ги нарекла, популистките кампании, които се водят срещу еврото.

  • Кога е реалистичният срок за приемане на еврото за България?

    • Януари 2025 г. е един реалистичен срок, макар и с много предизвикателства.

    Много ясно обаче трябва да кажем, че то би могло да стане при следните условия:

    политическа воля, което включва стабилно редовно правителство

    парламент

    законодателство, което трябва да се приеме

    много добър обществен консенсус

    Не на последно място – България трябва да успее да отговори на т.нар. Маастрихтски критерии, както по отношение на бюджетния дефицит, така и на държавния дълг и на показателите за инфлация и дългосрочни лихвени проценти.

    В крайна сметка, има правила и ние трябва много ясно да вървим по този път.

  • Има ли рискове от присъединяването към еврозоната?

    • Рисковете всъщност са пропуснати ползи и щети от отлагането на влизането.

    Ние сме във Валутен борд от много години. Централната ни банка не може да прави монетарна политика, да интервенира на пазара, да подкрепя банките.

    Ние следваме решенията на ЕЦБ. А е много по-добре да участваме в тях като пълноправен член, за да може да се чува и нашият глас.

    Пропуснатите ползи за икономиката се изразяват в милиарди.

    При влизането в еврозоната, тези по-високи лихви, които виждаме сега, ще бъдат по-ниски. Това ще доведе и до премахване в голяма степен на разходите за превалутиране, които фирмите в момента трябва да плащат. Те са в размер на 300-400 милиона лева годишно само от превалутиране.

    Друга пропусната полза е за търговските банки.

    В момента минималните задължителни резерви са в размер на 10%, а при влизане в еврозоната ще станат 1%. Това означава средно 15 милиарда лева освободен ресурс, което ще даде възможност инвестиции, реинвестиции, увеличение на кредитирането.

    Още една полза от влизането ни в еврозоната е намаление на лихвите, които държавата изплаща при намаление на държавния дълг, защото той ще бъде директно в евро.

    Говорим за много сериозни финансови пропуски и щети, които могат да бъдат преодолени.

  • Нека си представим сценарий, в който България е част от еврозоната. Какви са предимствата?

    • Доверие в инвестициите, увеличение на инвеститорите, повече иновации. Възможност България да получи още по-добри условия по дългосрочния ресурс, който ЕИБ предоставя, тъй като рисковата надбавка ще намалее.

    Ползите са много и може да се разделят на три основни групи: за държавата, за бизнеса и за гражданите. Това е правилната възможност и перспектива за страната ни, защото ще даде:

    Стабилност на икономиката

    Предвидимост

    Увеличаване на доверието в банковия сектор и стабилността на системата

    По-строга и устойчива фискална политика

    Добро ниво на управление на инфлацията и лихвените проценти

    Поетапна конвергентност на заплатите, за да бъдат изравнени с европейските

    Присъединяването към еврозоната е една пълна, завършена интеграция на държавата ни към европейското семейство и влизане в клуба на богатите, успешните и проспериращите. Ако цитирам един известен икономист – много по-важно е да сме на масата на разговорите и на правенето на политиките, отколкото в менюто.

    Автор: Любомира Тонева