Времето, в което хората често са работили шест или седем дни в седмицата, не е толкова отдавна.

Чак в началото на 1900 г. Хенри Форд започва да дава на работниците във фабриките си двудневен уикенд - практика, която по онова време е нечувана. След това, през 1938 г., в САЩ влиза в сила разпоредба от Закона за справедливите трудови стандарти, която налага максимално 40-часа седмично, петдневна работна седмица и двудневен уикенд.

„Двете неща не са били пряко свързани, но това е един от многото примери за частна компания, която е водеща в промяната на националната политика. Неотдавна автомобилните производители, включително Ford, имаха възможността отново да поведат процес по промяна на работната седмица. Въпреки че синдикатът United Auto Workers спечели голяма победа, особено по отношение на заплащането, едно ранно искане, което щеше да бъде наистина трансформиращо, остана на дъното: 32-часова работна седмица“, пише Fast Company.

По-малко стрес, повече време за заведения: 4-дневната седмица във ВаленсияЕдинственият недостатък от експеримента е леко увеличение на количеството консумиран тютюн и алкохол


Промяната на работната седмица

В продължение на няколко години тенденцията се обръща в посока на по-кратка работна седмица, като много компании екпериментират или вече са приели четиридневна работна седмица. Някои от тях карат служителите си да работят допълнително от понеделник до четвъртък, за да имат свободен петък. Но повечето разбират, че концентрирането на 40 часа в четири работни дни е рецепта за прегаряне, която минимизира ползите от допълнителния почивен ден.

След като пандемията промени начина и мястото на работа, все повече компании обмислят съкращаване на работната седмица като конкурентен инструмент за набиране на персонал, за повишаване на морала на служителите си и за намаляване на прегарянето. Един от знаковите примери в това отношение е най-голямата пилотна програма за четиридневна работна седмица, в която участват 70 компании и 3300 работници в Обединеното кралство.

Успехът на този британски експеримент, съчетан с нарастващия дебат по темата в САЩ, мотивира представителя на Калифорния Марк Такано да внесе отново през март законопроект, който да превърне 32-часовата работна седмица в национален стандарт и да понижи прага, при който повечето служители получават компенсация за извънреден труд.

Предложението му има за цел да измени Закона за справедливите трудови стандарти, така че 32-часовата работна седмица да стане национален стандарт в САЩ, но мнозина изтъкват четиридневната работна седмица като предпочитан модел. Дали обаче това наистина е така?

Кои са лидерите в успешното прилагане на по-кратка работна седмицаИдея за четиридневна работна седмица бавно, но сигурно набира популярност в цял свят


Тридневен уикенд всяка седмица?

Всеки би приел с готовност възможността за тридневен уикенд. Осемчасова, четиридневна работна седмица с почивен петък би била чудесен вариант за служителите по много причини и компаниите трябва да я приемат, ако това е най-доброто за техния бизнес. Но като национална политика четиридневната работна седмица е твърде радикална промяна, за да получи широка подкрепа - това е голяма промяна в представата за традиционната работна седмица, пише още онлайн изданието.

Разбира се, подобни големи промени е имало и преди, но четиридневната работна седмица би означавала много логистични предизвикателства за бизнеса - ще спре ли обслужването на клиентите за три дни в седмицата; ще бъдат ли затворени лекарските кабинети три дни в седмицата; ще се наложи ли предприятията да наемат повече служители, които да работят през този допълнителен ден.

Възможно е за някои компании и отрасли това да е добре дошло, но със сигурност за други би било много неудобно, което е основа за сериозна съпротива.

Вместо това трябва да се помисли за намаляване на броя на работните часове всеки ден. Голяма част от начина, по който работим днес, е страничен ефект от индустриалната революция преди около 200 години, пише Fast Company.

Служителите от Балканите работят най-много, отчита ЕвростатПрез 2022 г. заетите лица в ЕС на възраст 20-64 години са работили средно 36,2 часа седмично или с 24 минути по-малко отпреди пандемията


Работата по осем часа на ден няма научна обосновка. Тя е остатък от нормата от 18-ти век за най-ефективно функциониране на фабриките. Всъщност има доста изследвания, които посочват здравословните проблеми, свързани със седенето по осем и повече часа на ден, като го определят като толкова вредно за здравето, колкото и тютюнопушенето. Освен това е добре доказано, че хората не могат да концентрират вниманието си за периоди, по-дълги от 25 минути, след което има намаляваща възвръщаемост от всеки час, прекаран пред компютъра. Служителите, които се чувстват задължени да отделят по осем или повече часа на ден, за да докажат, че са продуктивни, често не си вършат работата по най-добрия начин и имат проблеми с продуктивността.

Статистическите данни варират, но се смята, че средностатистическият служител във всички отрасли е продуктивен в продължение на 60% или по-малко от деня. За „белите якички" това време е още по-малко. Според някои изследвания средният офис служител е продуктивен само 2 часа и 23 минути всеки ден, което означава повече от пет часа „фалшива“ работа и пропиляно време ежеднвено.

32-часовата работна седмица като печеливш вариант

Петдневна 32-часова работна седмица може да звучи сходно с четиридневна работна седмица, но първата има потенциала да облекчи и някои от другите тежести на сегашната общоприета работна структура.

Скучно ли ви е? Ето защо е полезно да сте отегчени на работаЗаетостта не е противоотрова – може да сте едновременно много заети и до крайност отегчени


Родителите на по-малки деца, например, ще получат значително повече време у дома, но подобно на платения отпуск, преминаването към шестчасов работен ден и 32-часова работна седмица няма да е от ползва само за тях. Всеки би се възползвал от повече часове свободно време в ежедневието си и това би било добре както за психическото, така и за физическото здраве на човека.

Катализаторът, заради който UAW първоначално включва в договора си предложение за 32-часова работна седмица, е убеждението, че напредъкът в автоматизацията ще намали работното натоварване на служителите. Това е старо обещание на изкуствения интелект и автоматизацията.

През 1930 г. икономистът Джон Мейнард Кейнс предвижда, че до 100 години - т.е. до 2030 г. – хората ще работят само по 15 часа седмично. Има много причини, заради които това предсказание най-вероятно ще се окаже много погрешно, но макар че 15-часовата работна седмица едва ли ще се случи скоро, 32-часовата работна седмица би могла да бъде значително решение на много от проблемите с прегарянето и неудовлетвореността, които работодателите се опитват да решат през последните няколко години и не успяват.