С увеличаването на броя на климатичните бедствия все повече хора са принудени да напуснат домовете си, особено в Азия. Според Центъра за мониторинг на вътрешното разселване през 2022 г. рекордните 32,6 милиона вътрешни разселвания са били свързани с бедствия - това е с 41% повече от средногодишната стойност за последното десетилетие, както и от 28,3 млн. души, разселени поради конфликти и насилие през същата година.

Четири от петте държави с най-голям брой нови вътрешни разселвания поради бедствия през 2022 г. са в Азия, посочва още Центърът за наблюдение на вътрешните миграции, цитиран от CNBC. Най-голям е броят им в Пакистан - 8,2 млн. души, следван от Филипините - 5,5 млн. души и Китай - 3,6 млн. души.

И ситуацията ще се влошава.

Земята се нагрява по-бързо от предвиденотоЗа това алармира ученият, който предупреди за проблемите с климата още през 80-те години на 20-ти век


Според доклад на Световната банка от 2021 г. до 2050 г. изменението на климата може да принуди 216 млн. души в шест региона да се преместят от сегашните си местообитания в рамките на своите държави. на Philips

Винод Томас, гостуващ старши научен сътрудник в Института ISEAS-Yusof Ishak, обаче отбеляза, че тези оценки може да подценяват реалността:

"Прогнозите обикновено подценяват колко зле са нещата, а всичко сочи в една посока – тази тенденция ще се засилва и то много бързо".

Южна Азия е най-застрашена

В региона на Южна Азия вероятно ще има най-много хора, разселени заради изменението на климата, като основни причини за това са гъстотата на населението и уязвимостта му към последиците от климатичните промени. Бангладеш, Пакистан и Афганистан вероятно ще бъдат най-засегнати.

По данни на Световния икономически форум 10-18% от БВП на Южна Азия е изложен на риск заради климатични бедствия. Това е около три пъти повече от риска, пред който е изправена Северна Америка, и 10 пъти повече от този в Европа.

Колко ни струват на ден климатичните промени? Екстремни явления са довели до разходи над сто милиарда евро годишно от 2000 г. до 2019 г.


А вътрешното разселване, предизвикано от изменението на климата, има тежки икономически последици за приемащата страна, акцентира Томас.

По време на храстовите пожари в Австралия през Черното лято на 2019 г. загубата на икономическа продукция от пропуснати работни дни на човек е около 510 долара, според IDMC. Покриването само на жилищните нужди на хората, които не могат да се върнат в домовете си в продължение на една година, се оценява на разходи между 44 и 52 млн. долара.

Но много от климатичните бежанци могат да решат и да напуснат изцяло страните си.

"Това, което видяхме по отношение на външното движение, е върхът на айсберга и само бегла представа за това, което вероятно ще се случи", казва Томас. "А ние не сме подготвени за това."

Пътища за миграция

Грозното лице на климатичните промени: Невиждани потопи заливат светаНай-катастрофалното наводнение, при което загинаха над 11 000 души, а хиляди изчезнаха, удари Либия


Макар че вътрешното разселване заради изменението на климата е много по-често срещано от трансграничното, хората може постепенно да започнат да се придвижват през границите, предупреждава на свой ред Тамара Ууд, старши научен сътрудник в Центъра за международно бежанско право Kaldor, добавяйки, че понякога тези движения могат да бъдат прикрити под формата на традиционни миграционни потоци като трудовата миграция.

Като се има предвид, че хората могат да бъдат принудени да се преместят в контекста на изменението на климата, защото вече не са в състояние да се справят с природните усковия, правителствата трябва да преразгледат предлаганите от тях канали за миграция, за да видят какво още може да се направи за защита на човешките права, категорична е още Ууд и отбелязва, че устойчивите начини за подпомагане трябва да включват предлагане на нещо повече от виза - осигуряване на подкрепа и интеграцията.