Новият историческия сериал на Apple TV+ The New Look проследява историята на Коко Шанел и Кристиан Диор по време на германската окупация на Франция през Втората световна война.

Но колко от сюжетите в продукцията са верни и колко – грешни?

Въображението на Коко Шанел е безгранично.

В началото на ХХ век тя създава дрехи с прости линии от удобен плат, освобождавайки жените от корсетите, а по-късно подарява на света малката черна рокля и парфюма Chanel No 5.

Тя обаче категорично отказва да признае истината за бедното си детство, в което е отгледана от монахини, след като майка ѝ умира, а баща ѝ изоставя семейството.

След като успява да изгради кариерата си, купува с пари мълчанието на двамата си братя относно ниския им социален статус.

Оцеляваща и прагматична, тя е склонна да разказва измислици за живота си, но един факт за нея е неоспорим: сътрудничила е на нацисти.

Жената, която така решително е искала да контролира имиджа и наследството си, оставя след себе си сложен пъзел от мистерии, пише BBC.

The New Look изобилства от дълбоки и смислени диалози, но едва ли има по-остра реплика от отговора на Диор (Бен Менделсон) към студент от Сорбоната през 1955 г., когато той вече е царстваща звезда на модата.

Младежът го пита защо е създавал дизайни за нацистки съпруги и приятелки по време на германската окупация на Париж, докато Шанел (Жулиет Бинош) е затворила модната си къща.

"Има една истина – отговаря той, но зад нея винаги се крие друга".

Сериалът, който се връща от 1955 г. към годините на войната, е художествена измислица, вдъхновена от историята. Но той точно посочва истината за два много различни отговора на войната.

Истината на Диор е по-проста.

Той проектира за нацистите, за да изкарва прехраната си и да оцелява, и използва парите в подкрепа на героичната съпротива на сестра си Катрин (Мейзи Уилямс), която в крайна сметка е заловена, измъчвана и затворена в трудов лагер. Малко известната история на Катрин може да се окаже голямото откритие и най-въздействащият елемент на сериала.

Реалността на Шанел е мътна в детайлите си и е обект на много различни интерпретации.

Добре известно е, че тя е имала дълга афера с нацисткия агент Ханс Гюнтер фон Динклаге или Шпац (Клаес Банг в сериала). Той и други нацистки контакти помагат за освобождаването от германски затворнически лагер на любимия ѝ племенник Андре, член на френската армия.

И няма съмнение, че тя е участвала в операция Modelhut.

Това е абсурдна схема, в която един измамен нацистки генерал привлича Шанел да пътува до неутрален Мадрид с надеждата да предаде послание на стария си приятел Уинстън Чърчил, в което да предложи да преговарят за прекратяване на войната, без да обръща внимание на Хитлер.

Кодовото ѝ име е Уестминстър - знак за силните ѝ връзки с Великобритания и вероятно за десетилетната ѝ афера, започнала през 20-те години на миналия век, с херцога на Уестминстър.

Тя също така се опитва, неуспешно, да използва нацистките закони, които не позволяват на евреите да притежават предприятия, за да се опита да отнеме контрола над компанията за парфюми от еврейските си партньори.

Някои биографи и историци я очернят за всичко това, включително и покойният Хал Вон в книгата си от 2011 г., озаглавена "Да спиш с врага: тайната война на Коко Шанел".

Ронда Гарелик, един от най-внимателните и проницателни биографи на Шанел, стига до заключението в Mademoiselle: Coco Chanel and the Pulse of History (2014), че тя вероятно е вярвала в нацистката кауза, а също така е била мотивирана от целесъобразност, личен интерес и антисемитизъм.

"Патриотизмът винаги е означавал за нея по-малко от властта", пише авторката и допълва: "Никога не е признавала последиците от това, че се е опитала да се позове на отвратителните нацистки закони срещу собствените си бизнес партньори".

Жюстин Пикарди, автор на книга за Коко Шанел и биографията на Катрин Диор, озаглавена "Мис Диор" (2021), коментира пред BBC: "Твърде лесно е да се каже, че Шанел е била нацистка". Тя смята, че Шанел е била англофил и е вярвала силно в свободата, за да приеме нацизма, дори ако експедитивно е използвала нацистки връзки.

The New Look има свой собствен прочит, предполагащ, че сътрудничеството на Шанел, освен заради използването на арийските закони, е извършвано предимно с неохота.

Първият поглед към нея е по време на войната, през 1943 г. и показва на зрителите как тя драматично пристига в тъмната нощ, за да изведе Андре от лагера, разстроена и бясна, отчаяна да спаси племенника си.

В този измислен свят тя разчита на сътрудничещ с нацистите приятел, барон Луи дьо Вауфреланд, да уреди освобождаването, без да обмисли напълно последствията.

Но баронът настоява, че тя трябва да се срещне с Шпац, защото в противен случай самият той ще бъде в опасност, и романът на Шанел започва. Тя е не само готова, но и обсебена, странно наивна за намеренията му.

Освен това, е все по-често притискана в ъгъла, принуждавана със сила и заплахи да се включи в операция Modelhut, на което яростно се противопоставя.

В реалния живот връзката на Шанел с Шпац започва много по-рано, през 1941 г., вероятно като пресметливо и непредубедено усилие да помогне за освобождаването на племенника си.

Пикарди казва: "Мисля, че би направила всичко, за да го спаси. И затова започва аферата си".

Отнема обаче 18 месеца, преди подходящите нацистки връзки да проработят за освобождаването на Андре.

Повечето биографи са съгласни, че това вероятно е било първоначалният мотив за нейното сътрудничество. Но с течение на времето, "Шанел излиза извън рамките на семейния си дълг в усилията си за нацистите".

"Целта ни беше да представим духа на Коко Шанел възможно най-точно и същевременно да създадем епизодична драма, която може да накара зрителите да променят мнението си за нея в зависимост от действията ѝ", разказва пред BBC Тод Кеслер, създател на сериала.

Той отбелязва, че две години след началото на окупацията никой не е знаел колко ще продължи тя.

Пикарди твърди, че в къщата на Шанел на Ривиерата е бил скрит безжичен предавател, използван от Съпротивата, и е била убежище за евреи, опитващи се да избягат от Франция. В документите, публикувани наскоро от френските архиви, Шанел е посочена като член на Съпротивата.

Някои историци са скептични към тези твърдения. Но изложба в музея V&A за първи път показва документи пред публика, в които тя е посочена като член на Съпротивата, наред с доказателства за нейното участие в дела на нацистите.

Ориол Кълън, куратор на изложбата, коментира пред Guardian: "Новите доказателства не я оправдават. Те само усложняват картината."

Възможната съпротивителна дейност на Шанел не е включена в сериала, защото Кеслер заяви, че иска да има поне два утвърдени източника за всеки факт, въз основа на който работи.

В действителност, скоро след Освобождението на Париж Шанел е разпитана от френските власти за връзките си с нацистите, но е освободена за броени часове. Широко разпространено е предположението на историците, въпреки че няма сигурни доказателства, че приятелството ѝ с Чърчил по някакъв начин е допринесло тя да избяга толкова лесно, независимо дали той се е намесил пряко или не.

Скоро тя заминава за Швейцария, за да избегне евентуално възмездие и остава там близо десетилетие. Продължава аферата си с Шпац години наред и не се сблъсква с официални последствия за дейността си по време на войната.

Въпреки спорните моменти от житейската си история, Шанел е един от най-влиятелните дизайнери на XX век.

А мрачните истини за творческите личности никога не остават забравени в праха на миналото.