Хосе Адолфо Масиас е престъпник. Осъден и лежи в затвора. Но той не е просто обикновен престъпник. Присъдата си излежава сред лукс, нетипичен за килия. Има си баня, хладилник, голямо легло, рафтчета, картини по стените. Може да яде каквото си иска, да пие каквото пожелае.

Масиас е смятан за един от най-влиятелните престъпни босове в Еквадор. Той е лидер на наркокартела Los Choneros. В началото на миналия месец Масиас избяга от уж строго охраняван затвор, с което отприщи серия от кървави и страшни събития в Еквадор.

Към момента страната продължава да е в извънредното положение, обявено от президента Даниел Нобоа.

Според държавния глава Еквадор се намира „във вътрешен въоръжен конфликт“, което е евфемизъм за случаващото се там. По силата на действащите извънредни правила Нобоа може да разпорежда на армията да действа срещу еквадорски граждани, нещо немислимо в обичайна обстановка, пише CNN. И президентът го прави с оправданието, че това е единственият начин да се овладее ситуацията.

Но как се стигна до тук?

Бягството на Масиас бе само капката, преляла чашата. Истината е, че през последните години Еквадор се промени до неузнаваемост. Само до преди петнайсетина години тази страна бе смятана за остров на спокойствието. Властите не срещаха особени проблеми с опазването на реда, престъпността бе на поносими нива, изобщо всичко изгледаше в реда на нещата.

След това обаче обстановката започна да се променя. При бягството на Масиас преди няколко седмици държавата на практика вече бе абдикирила почти изцяло от контролната си функция в затворите. Вместо това те се управляваха от осъдени като Масиас. Уличната престъпност стигна невиждани нива, броят на убийствата рязко се увеличи.

За всичко това си има причини. Част от тях са външни, други вътрешни. Да започнем с външните.

Еквадор е съседна с Колумбия, спечелила си мрачна слава с наркокартелите си през последните няколко десетилетия. И макар че е толкова близо до един от най-големите износители на кокаин в света, до към 2016 г. Еквадор нямаше кой знае какъв проблем с този тип престъпност.

Причината – каналите за трафик се контролираха от партизанската организация „Революционни въоръжени сили на Колумбия“. След десетилетия на сблъсъци с официалните власти, наркотрафик, отвличания и убийства през 2016 г. те решиха „да сложат оръжие“ и да преминат към борба с мирни средства. Така един от големите играчи на пазара изчезна, оставяйки след себе си вакуум и възможности за всички останали да превземат нови територии. И те не закъсняха.

На мястото на колумбийците се появиха еквадорци. Те обаче не останаха просто местни играчи, а част от международна организация, простираща се през Колумбия и дори Мексико. Според някои експерти картелите в тези две страни са изпратили свои представители на място. Или пък са помагали на еквадорските банди с оръжие, организация и др.

Вътрешните проблеми на Еквадор също не са за пренебрегване. Държавните институции по традиция страдат от високи нива на корупция. Освен това обаче при предишния президент Ленин Морено бяха чувстително съкратени разходите за затворите и цялата система, която ги поддържа.

Така в комбинация от външни и вътрешни фактори се стигна до ситуация, в която затворите се владеят от затворниците, а бандите са по-многобройни от редовната армия. Всичко това продължи до началото на януари, когато започнаха сблъсъците. Някои затвори бяха овладяни от осъдените, един прокурор бе убит, а група въоръжени нахлу в телевизионно студио по време на живо предаване. Именно последното като че ли бе най-яркият символ на безвластието в Еквадор.

Президентът реши да отговори по категоричен начин. Бе въведено извънредно положение, вечерен час и армията излезе по улиците. От тогава бяха върнати под държавен контрол повечето затвори, а хиляди бяха арестувани и обстановката като че ли се успокоява. Извънредното положение обаче не може да продължава вечно. А хора като избягалия Масис продължават да изглеждат силни.

„Бандите използваха сплашване срещу персонала на затворите, за да ги накарат да вършат незаконни неща. Надзирателите са ниско платени, а затворите – пренаселени и корупцията е неизбежна. Затворите не се контролират от държавата, а от вътре, престъпниците ги превзеха“, казва пред CNN Хулио Сезар Балестерос, бивш зам.-министър в предишното правителство.

Джереми Макдермот, съосновател на мозъчния тръст InSightCrime, допълва: „Затворническата система в Латинска Америка отдавна е инкубатор и център за обучение на някои от най-мощните престъпни организации“.

Затова не е чудно, че в ситуация като тази Масис, а и други босове успяха да избягат. Килията му бе заснета от войници, влезли в затвора. На видеата се чува как те обясняват, че босът е живеел като крал. Както и една друга фраза, описваща ситуацията много ярко:

„Тук е по-хубаво от вкъщи“.

Масиас бе осъден още през 2011 г. Две години по-късно той излезе на свобода, но само за да бъде арестуван отново няколко месеца по-късно. Този 44-годишен мъж минава за експерт в изпирането на престъпните пари на Los Choneros и един от основателите на групировката. Името му започна да се споменава по-често след като поема лидерството на картела през 2020 г. Los Choneros са в жестока война с Los Lobos - организация, смятана за близка до мексиканските наркокартели. Резултатът от конфликта им са много трупове. Само през 2021 г. в еквадорските затвори са загинали над 300 души, част от тях обезглавени, други застреляни.

Масиас лежеше в затвора в град Гуаякил, известен като основна спирка по кокаиновия маршрут заради пристанището си. Там наркобосът е отглеждал петли за боеве, бил е посещаван от жени, организирал е празненства за рождените си дни и е имал достъп до почти всичко, което предлага животът на свобода.

Смята се, че бягството му било провокирано от намерението на правителството на наскоро встъпилия в длъжност президент Нобоа да го премести в друг затвор. През това време семейството му си купува къща в Аржентина, очевидно с намерението да се съберат там. След това фамилията му е експулсирана.

Днес наркобосът продължава да е в неизвестност.