Европейската централна банка отчете първата си годишна загуба от 2004 г. насам след големите плащания, дължащи се на по-високите лихвени проценти.

Загубите са в размер на 1,3 млрд. евро и щяха да бъдат още по-големи, ако банката не беше освободила 6,6 млрд. евро - целия си резерв за финансови рискове, трупан в продължение на няколко години, съобщава CNBC.

ЕЦБ заяви, че очаква допълнителни загуби през следващите няколко години, които няма да се отразят на "способността ѝ да провежда ефективна парична политика", преди да се върне към устойчиви печалби.

Централната банка увеличи лихвените проценти от отрицателните им стойности до рекордните 4% между юли 2022 г. и септември 2023 г. Затегнатата парична политика дойде в отговор на нарастващата инфлация след пандемията и частичната загуба на достъп до енергийни ресурси от Русия след нахлуването ѝ в Украйна.

Институцията претърпя повишени разходи за лихви по ключови пасиви, докато приходите от активи не поддържаха темпото, тъй като много от тях са с фиксирани лихви или с дълги падежи.

Тя регистрира нетна загуба от лихви в размер на 7,19 млрд. евро през 2023 г. след приходи от 900 млн. евро през 2022 г.

"Финансовата стабилност на ЕЦБ се подчертава допълнително от нейния капитал и значителните ѝ сметки за преоценка, които в края на 2023 г. възлизат на 46 млрд. евро", пише в изявление на централната банка.

Институцията заяви, че ще пренесе загубата в баланса си, за да я компенсира с бъдещи печалби. Тя няма да разпределя печалби на националните централни банки от еврозоната за 2023 г.

В продължение на осем години ЕЦБ следваше политика на фискални стимули, която набъбваше баланса ѝ, но се разглеждаше противоречиво в някои среди, посочва CNBC. През март 2023 г. тя започна количествено затягане.

По-високите лихвени проценти тласнаха няколко централни банки към загуби, включително германската Bundesbank и Swiss National Bank.

Макар че загубите не влияят върху способността на ЕЦБ да изпълнява мандата си за поддържане на ценова стабилност, годишните данни се наблюдават като мярка за надеждност и могат да повлияят на по-широки действия.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg отбелязва, че въпреки това резултатът е бил "напълно очакван" и "не представлява сериозен проблем".

"Той няма да повлияе на паричната политика. Няма институция в икономиката, която да може да се справи с временна загуба по-добре от централната банка", казва той за CNBC.