САЩ изостават с години от най-големите си конкуренти в авангардната хиперзвукова ракетна технология.

Силициевата долина се обзалага, че може да помогне на военните да наваксат.

Рискови капиталисти, по-известни с наливането на пари в бизнес софтуерни услуги и нови социални мрежи, сега влагат стотици милиони долари в разработването на технологията, която армията на САЩ иска, но все още няма след десетилетия опити, докато Китай и Русия вече имат готови за използване на бойното поле хиперзвукови оръжия, пише The Wall Street Journal.

Пекин изненада военните лидери на САЩ, когато през 2021 г. изстреля хиперзвукова ракета над Южнокитайско море, която се движеше със скорост над 24 км в час. Русия използва хиперзвукови ракети срещу Украйна, включително нова, която според Москва може да се движи осем пъти по-бързо от скоростта на звука.

„Америка трябва да си върне предимството по отношение на способността си да поразява цели от разстояние“, казва Брайън Харгис, главен изпълнителен директор на Castelion, стартираща компания в Калифорния, разработваща хиперзвукова оръжейна система с голям обсег, която ще включва експлозиви.

Рисковите капиталисти пък залагат, че ще имат все по-нетърпелив клиент в лицето на Пентагона, който е под натиск да постигне напредък.

Администрацията на Байдън нарече хиперзвука критична технология за националната сигурност. На изслушване в Конгреса този месец законодателите притиснаха служители на Министерството на отбраната за подробности относно това как използват пробивите в търговските технологии за увеличаване на хиперзвуковите способности.

Хайди Шю, заместник-министър на отбраната, каза на членовете на Конгреса, че ведомството ще утрои скоростта си на тестване на хиперзвукови самолети с помощта на технологични компании. Направени са около 10 тестови полета миналата година.

Привлекателен пазар за риск

Хиперзвуковите самолети и оръжия летят с поне пет пъти по-бързо от скоростта на звука, която е най-малко 6000 км в час.

Големите световни сили са в надпревара да разработят най-сложните ракети, които могат да бъдат изстрелвани от дълги разстояния, да избягват въздушната отбрана, да маневрират и да нанасят удари по целите бързо - преди врагът да може да се подготви или дори да разбере, че идват.

На този фон разходите на Министерството на отбраната за хиперзвукова техника създават привлекателен пазар за рискови капиталисти. Той буквално е и сред най-рисковите, като се има предвид малката вероятност за успех. Най-дългият хиперзвуков тестов полет на американските военни, който не е класифициран, продължи малко над три минути, посочва WSJ.

Говорител на Министерството на отбраната уточнява пред изданието, че хиперзвуковата стратегия на министерството не се основава на опити за съпоставяне с Китай или Русия. „Ние не сме в надпревара във въоръжаването с нито един конкурент“, посочва той.

Навлизането на Силициевата долина в хиперзвуковата надпревара е един от най-амбициозните примери за скорошното ѝ гмуркане в отбранителната индустрия.

Рисковият капитал през последните няколко десетилетия до голяма степен избягваше финансирането на скъпоструваща разработка на хардуер и повечето приложения за американската армия, предпочитайки технология, която изисква по-малко първоначални инвестиции и носи по-бърза възвращаемост.

Сега стартъпите в отбранителния сектор привличат повече инвеститори, които не се притесняват от огромните им първоначални капиталови нужди. Сред тях са индийска компания за рисков капитал, която също така финансира аниме, както и продуцентът на Бродуей и космически ентусиаст Марк Бел.

„Като рисков капиталист винаги приемате, че когато пишете чек, парите са изчезнали“, казва Бел, чиито инвестиции включват верига за пица, иновативна кафе машина и сателити.

Далеч от завършен продукт

Рисковите капиталисти са инвестирали над 500 милиона долара в американски стартиращи компании, работещи върху системите през последните две години, според анализ на WSJ на данни от PitchBook. Фондове, които преди са подкрепяли изключително различни бизнеси – криптовалута, видеоигри, търговия на дребно или здравеопазване – сега залагат на хиперзвука.

Стартъпи, сред които Hermeus и Venus Aerospace, които проектират автономно летящи самолети с хиперзвукови скорости, представят ползите от използването на частен капитал и най-новото инженерство за намаляване на разходите за Министерството на отбраната. Подкрепяните от фондове за рисков капитал компании изграждат всичко - от услуги за изстрелвания и летателни тестове през реактивни самолети до двигатели за хиперзвукови системи – но години наред са далеч от завършен продукт.

Стартъпът Castelion е набрал над 14 милиона долара, откакто е основан преди 15 месеца и вероятно ще се нуждае от още няколкостотин милиона капитал през следващите две години, за да стигне до първата си пълна ракетна система. Компанията планира първия си тестов полет на хиперзвукова ракета през следващия месец.

Междувременно военните на САЩ нямат какво да покажат, след като са похарчили милиарди долари в продължение на десетилетия, опитвайки се да разработят усъвършенстваните системи.

Цитираният от WSJ говорител на Министерството на отбраната казва, че военните са на път да внедрят някои хиперзвукови способности до средата на десетилетието. Добавя, че се работи с 15 подкрепени от рискови капиталисти начинания и други нетрадиционни доставчици за хиперзвукови тестове, производство и снабдяване с нови технологии.

Кой печели големите договори?

Министерството на отбраната на САЮе похарчило повече от 8 милиарда долара от 2019 г. насам за усилията си да добави хиперзвукови оръжия към своя арсенал и има поне 18,7 милиарда долара финансиране, предназначено за текущи програми, според правителствен доклад. Получателите на финансиране, споменати в доклада, са традиционните, големи отбранителни изпълнители, известни като primes. Сред тях са Northrop Grumman, RTX, преди Raytheon Technologies, и Lockheed Martin, които печелят най-големите договори в областта на хиперзвуковите разработки.

Като се има предвид контролът от страна на Конгреса, военните вероятно ще продължат да се придържат към най-добрите и няма да поемат риска да залагат на стартъпи, казват експерти от индустрията, цитирани от WSJ.

Стартъп компаниите от частния сектор обаче често са по-добри от Министерството на отбраната в поемането на рискове и ученето от провалите, посочва Джо Лауриенти, главен изпълнителен директор на Ursa Major. Базираната в Колорадо компания изгражда задвижващи системи, които могат да захранват хиперзвукови самолети и оръжия. Разработваният от нея двигател може да се използва и за тестови полети, които симулират хиперзвуковите ракетни способности на Русия, за да помогнат на САЩ да откриват по-добре и да се защитават срещу руски атаки.

„Когато правителството знае от какво се нуждае и има някакво усещане за спецификация на технологията, която иска, в исторически план то се обръща към най-добрите“, казва на свой ред Ноа Шейнбаум, основател на Front Door Defense, изследователска услуга за стартиращи компании в областта на отбраната. Много договори в областта на хиперзвуковите разработки вероятно ще бъдат класифицирани и много млади стартиращи компании няма да имат възможност да сключат такива, добавя той.

Друго препятствие за инвеститорите и стартъпите е болезнено бавният процес на продажба на продукт на Министерството на отбраната.

„Сложността на цикъла на продажба всъщност е по-голяма от тази, свързана с техническите проблеми, които също са брутално трудни“, казва Стив Бланк, дългогодишен инвеститор и консултант на стартъп терена.

Отделът за иновации в отбраната, аванпостът на Силициевата долина на Министерството на отбраната, има договори с шест компании, за да осигурява по-евтини и по-чести тестове на хиперзвукови оръжия. Една от тях е Rocket Lab, която предлага услуги за изстрелване на хиперзвукови самолети на цена от около 10 милиона долара за всяко – близо една десета от това, което правителството може да плати днес, казват от компанията.

Огромното техническо предизвикателство на хиперзвуковите системи изисква сътрудничество между стартъпи, големи отбранителни компании и правителството, казва Сет Уинтеррот, партньор в Eclipse Ventures, компания за отбранителни технологии в Силициевата долина, подкрепяща свързания с хиперзвукови разработки стартъп Ursa Major.

„Тук не създаваме джаджи. Това е сложно инженерство“, коментира той, цитиран от WSJ. „Ние сме зад нашите съперници и трябва да работим заедно, за да ги настигнем.“